За да се овладее, тя се озърна към плочата, която още блещукаше — чудо, на което вече не се надяваше. Трябваше да замъкне някак Лиан към портала. Не можеше обаче да се свърже мислено с него, без Рулке да научи.
— Донесох малко вода — отрони тя с равен глас. — Искаш ли да се погрижа за раните ти?
Погледът на Рулке я пронизваше. Тя се извърна, защото не се съмняваше, че е разгадала какво се върти из ума му. Преценяваше я по опърпаните дрехи и рошавата коса, по ниския ръст и младостта й, по простодушието в зелените очи. Може би нямаше да открие заплаха в нея и щеше да сметне раната от ножа, която му беше нанесла в Катаза, за обикновена случайност.
Още първите му думи я лишиха от илюзиите.
— Ясно е, че си мой враг и никога няма да те привлека на своя страна, колкото и незначителна да изглеждаш. Няма да те подценя повторно, особено при тази прилика със страшната за мен Елиенор. Особено при смелостта ти, по която надмина всички могъщи люде, събрали се в Катаза. Опасна си, и то много, но въпреки това ще те покоря. Нуждая се от другата ти дарба, за която ти едва си започнала да подозираш. Толкова често съм достигал съзнанието ти, когато спиш, че май те познавам по-добре, отколкото ти самата.
Усмихна й се хищно и пристъпи към нея, а тя си спомни за кошмарите по пътя от Физ Горго и ужасната нощ недалеч от Нарн. Нейното малодушие я бе подтикнало да призове за помощ, а той бе използвал връзката, за да пробуди верните си гашади. Ако не беше тя, нямаше да потопят в кръв Шазмак.
Каран се дръпна рязко и съдът с водата изтрака на пода. Тя се наведе да го вдигне, но част от съдържанието му вече се бе разляла и бързо се превръщаше в лед.
Паниката й се развихряше неудържимо. Не направеше ли нещо незабавно, двамата с Лиан бяха обречени. В ума й се появи зачатък на план.
— Достигал си го, казваш… Може и мъничко да си ми повлиял. Но да се възползваш от дарбата?! Никога!
Тя се изплю върху черния му ботуш.
Рулке стисна юмрук и ръката му се разтрепери. Пак опита да я доближи и кракът му се подгъна. Разтръска схванатите си пръсти и се взря в нея по-внимателно.
— Лесно прониквам в скритите ти мисли. Подчини ми се и ще пусна Лиан. Ако откажеш…
— Великият предател! — прихна тя. — Много ли си доволен, че всички те мразят и презират?
— Това се дължи единствено на лъжите, разпространявани от летописците — усмихна й се Рулке заплашително.
— Не бих очаквала друг отговор.
— Я не ми говори за предателство! — изведнъж застърга гласът му. — Някога бях близък с една жена. Попитай твоите приятели Мендарк, Игър и Тенсор как постъпиха с нея!
Каран се смути. Изглеждаше искрен в гнева си, но пък беше прочут с хитрините си… Продължи да го дразни, за да го ядоса дотам, че да допусне грешка.
— Ясен си ми като карта, окачена на стената. А Лиан, когото се опитваш да поквариш с ласкателства и обещания, по нищо не се различава от блудница — ще се продаде всекиму, само за да добави още някоя и друга страничка в Преданията.
„Прости ми, Лиан… Не те обвинявам. Но ако не се измъкнем, той пак ще ме докара до лудост. Предчувствам го. Ще сторя всичко, за да се избавя, а после ще те помоля за прошка.“
Тя се дърпаше, Рулке настъпваше досущ както в Катаза. Той вдигна ръка.
— Не се опитвай да ме ядосаш. Понесох хиляди оскърбления, наричаха ме с хиляди обидни имена.
— Минаха хиляда години и от тях остана само едно — уязви го тя. Искаше да го отдалечи от Лиан. — Великият предател! Нищо друго не се помни за тебе, измамнико. Защото няма друго.
— Всяка история си има две страни, както монетите! — разбесня се Рулке. — Дали пък не се нуждая от свой разказвач, който да разпространи моята? — Стрелна Лиан с многозначителен поглед. — Или май вече си го имам…
— Лъжите ти ще си бъдат лъжи, ако ще и най-великият разказвач в Сантенар да ги подкрепи! — сопна му се Каран.
Рулке се навъси. Протегната му ръка се тресеше. За него Каран беше нищожество, но той бе на края на силите си и думите й го жилеха.
— Разяряваш ме, дребосъчке — изсъска дрезгаво.
Тя усети натиска на съзнанието му, който сякаш избиваше опората изпод краката й. В някакво кътче на ума й отново се спотайваше безумието, овладяло я по пътя към Туркад. Още не се бе надигнало, но Рулке лесно можеше да я потопи в него. Нямаше да изтърпи същото втори път. Обхвана я сляпа уплаха.
— Лиан! — извика тя. Как да го прати към портала, без Рулке да узнае? — Спомни си за какво говорихме! Стой далеч от него!
— Обмисли и моето предложение, Лиан. — Рулке го сграбчи за ризата. — Има какво да спечелиш. Ти също, Каран. Мога да ви дам всичко, за което копнеете, а от вас се иска само да ми направите дребна услуга.