— Затвориха ме тук, преди да науча. Предполагах, че е Мендарк, Игър или някой ааким. Тоест някой от моите врагове, не неговите… Кандор е мъртъв отдавна, аз имам своята машина, несравнимо по-съвършена от флейтата и всяко друго устройство, създавано досега. Кому е притрябвала нищожната тайна, разкрита от него? Той все се занимаваше с дреболии. Липсваше му размах. Дори да е изровил отнякъде златната флейта, нима ще се намери безумец, който да си послужи с нея? Днес тя несъмнено е гибелно творение… досущ като Огледалото, което според твоите приятели е истинско съкровище. Опитат ли се пак да прибягнат до него, ще се убедят какви заплахи крие!
— Но точно къде в Катаза? — не сдържа досадата си Лиан. — Претърсвах там и може цял живот да не ми стигне, за да ги намеря.
Рулке се подсмихваше.
— Всичко ли да ти поднеса на тепсия? Още в младостта си проумях, че за да постигна нещо, трябва да вложа и собствените си усилия. Но убийството на карон ме засяга лично. Доволен съм, че го спомена. Тъй… Къде ли Кандор би съхранявал онова, което е най-ценно за него? Ще ти подскажа — такова място има всеки и се набива на очи. За останалото ще се досетиш сам, защото съм убеден, че тази част от Катаза е непокътната и в момента. Какъв е следващият ти въпрос?
— Ключът за Огледалото на Аакан.
— Не те разбирам.
— Фейеламор твърди, че Ялкара го е заключила, но тя — Фейеламор, имала свой ключ в Туркад.
— Нищо не знам и за това. Нямам представа как е боравила Ялкара с Огледалото. Я ми кажи — с какво се е захващала тя напоследък?
— Напоследък ли?! — смаяно промълви Лиан. — Ялкара отдавна я няма.
— Как тъй я няма?! — вкопчи се в ризата му каронът.
Дали пак предаваше приятелите си?… Как пък не. Всички знаеха за бягството на Ялкара.
— Според Преданията тя си е послужила с Огледалото, за да открие пролука във Възбраната. Отворила портал и се прехвърлила обратно на Аакан преди повече от три столетия. Ти не знаеше ли?
Рулке се тръшна на стола си и зяпна звездите.
— По-ценен си, отколкото си мислех. Тук бях… откъснат от света. Най-значимото събитие за хиляда години, а аз нищичко да не науча… Вярно е, че имам много да наваксвам. Значи Възбраната може да бъде преодоляна. Май и моят кръгозор е бил твърде ограничен. Какъв е последният ти въпрос? Кое е най-съкровеното ти желание?
Лиан забрави чувството си за вина.
— Тайната писменост на кароните. Искам Тълкувателната плоча — камъка с ключа към вашите писмена.
Рулке се навъси.
— Прекаляваш. Тълкувателната плоча е унищожена. Лично аз я натроших, хвърлих парчетата в пещ, а после пръснах праха в океана. Нашият език е единственото, което успяхме да пренесем от пустотата. Никой освен кароните не бива да го научи. Това няма да получиш.
После обаче размисли. „Защо да не му обещая? Дори да му дам след време тези знания, вече не би имало значение.“
— Всъщност защо не? — изрече на глас. — Щом завърша делото си, писмеността няма да е толкова важна, ще бъде интересна единствено за летописците. И защо най-великият летописец на епохата да не разкаже „Предания на кароните“? — Не разбра дали е успял да повлияе на Лиан с ласкателството. — Добре, майстор-летописецо, ще си помисля. А дотогава разкажи моята история на мен. Поне онази мъничка част от нея, когато ме победиха с подлост и ме запратиха в Нощната пустош.
Никому няма да навредя, като разкажа сказание, каза си Лиан. Рулке се облегна удобно, усмивката му като че издаваше нетърпението му да чуе нещо за себе си. Лиан се развесели от това честолюбие.
— Сказанието, както е съставено, започва с падането на Тар Гаарн и смъртта на Питлис, твореца на онзи великолепен град, както и на твоя — славния Алсифър.
— Ах, Алсифър — въздъхна Рулке. — Как го обичах…
— „Алсифър — въплъщение на всичко присъщо за кароните, така го създал Питлис. Но градът бил и творение, а всички алхимици и механици, книжници и труженици, както и самият Рулке съставлявали жива машина, предназначена за една-единствена цел — премахването на Възбраната.“
— Не ми се вярва Съветът да представя събитията така — поклати глава Рулке.
— Аз разказвам Преданията — остро отвърна Лиан, — без да угоднича пред Съвет или Магистър.
— Ще видим.
— Не угоднича и пред тебе! „Историята на Алсифър е трагична, защото се корени в едно от най-лукавите предателства — падането на Тар Гаарн.“ Ето защо си станал прочут като Великия предател — взря се Лиан в безстрастното лице на карона.
— Не се разсейвай, летописецо. Досега си близо до истината, колкото и да упорстваш в хулите срещу мен. Как всъщност започва сказанието?