— И какво ще се случи, когато Рулке поиска да употреби своята машина? — попитал Игър.
— Не можем да предвидим. Вероятно нищо, освен ако…
— Какво? — не се стърпял Мендарк.
— Освен ако и ние не помогнем някак.“
Рулке слушаше напрегнато, а Лиан се чудеше какво ли се надява да научи.
„— Как? — недоумявал Мендарк. — Това означава да сме в самия град и…
В този миг погледът му застинал.
— Да — потвърдил Тенсор. — Налага се да прибегнем до Забранените опити.
— Не! — разфучал се Мендарк. — Не е имало по-велик Магистър от Рула, но това погуби и нея. Аз нямам такива сили.
— Нито пък аз — признал Тенсор. — Нито друг от Съвета освен…
И двамата се озърнали към Игър, който изрекъл надменно:
— Бих се съгласил, ако сме в пълна безизходица. Но опасността за мен ще е неизмерима. Не бих посмял да опитам без подкрепа.
— Имаш я — уверил го Мендарк.
— Пълна подкрепа — властно подчертал Игър.
Накрая изяснили замисъла си и подготвили примамката, като разчитали на единствената слабост, която Рулке си позволявал — гордостта, проличала и във величието на Алсифър. За него градът бил най-важен. Членовете на Съвета се преобразили и се устремили към Алсифър. Още по пътя доловили как самият строеж на света се разкривява, защото Рулке започнал изпитанията на своя град-машина.
Той хванал лостовете, подчинявайки всеки и всичко в Алсифър на волята си. Насочил цялата тази мощ срещу преливащата се стена на Възбраната. Тя светкавично се издула навън като огромен тумор, притиснал пустотата. И ако не били уж нищожните промени, вмъкнати от Питлис, Рулке щял да я пробие. В последния миг обаче израстъкът се обърнал наопаки и затворил част от пустотата.“
Рулке се мръщеше, погледът му пареше Лиан. После заповяда грубо:
— Продължавай!
— „Игър започнал Забранените опити с първата, не толкова опасна стъпка — призоваването. Рулке захапал примамката, без да подозира замисъла. Натискът върху всички бил огромен. Той го засилил. Усетил тръпка на безпокойство и потърсил причината. А натискът се увеличавал. Игър се заел с втората, най-рискованата фаза — улавянето.
Внезапно един от Съвета се прекършил, после и втори. Старателно градената структура губела устойчивост. Игър чувствал ужаса, който забивал нокти в съзнанието му. Забранените опити отивали към провал.
— Откажете се! — надал вопъл той.
Съветът се разпръснал, всеки искал да спаси само себе си.
Тогава се впило жилото на скорпиона. Рулке се мъчел да разкъса душата му. Съзнанието на Игър се опълчило срещу неизразимия с думи кошмар на обладаването и той пропаднал в бясното бълнуване на лудостта.
Мендарк не се поколебал. Виждал един-единствен изход, немислимо опасен, но се осмелил. Проникнал в ума на Игър и хванал там Рулке като в капан. Борели се много часове, но безумието на Игър обърквало Рулке и той отстъпил пръв.
Мендарк с мъка събрал последни сили за заклинание, с което го избутал в израстъка от пустота и му отнел властта над Алсифър. Неосезаемият тумор се затворил като балон, Нощната пустош, която има досег и с всичко, и с нищо. Така Питлис получил закъснялото си възмездие.
Ето къде е коренът на неутолимата омраза, която Игър изпитва към Мендарк. Но такова сказание не е съставено, поне не е пълно.“
Лицето на Рулке потъмня като буреносен облак.
— Що за лъжи! — избоботи той, стовари юмрук върху масата и я събори. — Гнусна заблуда!
Лиан отскочи по-надалеч от него.
— Не аз съм съставял това сказание — изписука той. — Разказвам ти го, както е познато от хилядолетие.
— Чумата да отнесе всичките ти Предания! — изръмжа Рулке, в очите му се появиха алени искрици. — Как да вярвам дори на една дума, изречена от тебе, щом това сказание е пълно с лъжи? Поругали са името ми…
— В какво се състои лъжата? Обясни ми поне това.
— Проклет да съм, ако ти обясня! Но ето какво ще ти кажа — не бях победен. Подлъгаха с коварство и мен, и жената, с която исках да се събера. Отнеха живота на една невинна. Не вярвам в този ваш свят да е извършвана по-голяма низост. Плениха ме, защото се опитах да я защитя.
Лиан разбираше добре безмерното лукавство на самия Рулке, но този път май се бе разярил наистина. И ако говореше искрено, в Преданията бе вплетена непростима лъжа. Кой би сторил такова зло?
За миг-два общото им негодувание ги свързваше. Лиан вече се сещаше и за други съмнителни или необясними моменти в Преданията.
— Ако е така, ще посветя живота си на разобличаването й — тихо се зарече той. — Но не заради тебе, защото е вярно, че си Великият предател.
— Хулиш ме напразно, летописецо — укори го Рулке със спокойно достойнство. — Всичко, което сторих, беше заради оцеляването на моята раса. Нима е възможно да има по-благородна цел?