Рот се отправи към банята.
— Ти имаш нужда от мен и ето ме тук.
Пусна водата и нави ръкавите на черната си риза. Със струята, бликнала от крана, той отми мръсотията, потта и смъртта от ръцете си. След това натри със сапун мишниците си и ритуалните татуировки от вътрешната им страна се покриха с пяна.
Изплакна се, избърса се и се отправи към дивана. Седна и зачака, скърцайки със зъби. Откога ли правеха това? От векове. И всеки път на Мариса й трябваше време, за да се реши да го приближи. Ако беше някоя друга, търпението му почти веднага щеше да се изчерпа, но към нея проявяваше снизходителност и не я притискаше да бърза. Всъщност беше му жал за Мариса, защото я бяха принудили да бъде негова шелан. Много пъти й беше казвал, че ще я освободи от обета и ще я остави да си намери истински партньор, който не само би убил всеки, който я застрашава, но и ще я обича.
Интересното беше, че тя не желаеше да се откаже от него, независимо от своята крехкост. Според него вероятно се страхуваше, че никоя друга жена няма да го иска, че никой няма да нахрани звяра, когато се нуждае от храна, и така расата им ще загуби най-силния си род. Своят крал. Предводителят, който не искаше да ги води.
Той беше страшно добра партия, няма що. Избягваше я, докато не му се наложеше да пие, което поради произхода му не се случваше често. Тя никога не знаеше къде е и какво прави. Прекарваше дългите си дни сама в дома на своя брат, жертвайки живота си, за да поддържа живота на последния чистокръвен вампир, единствения, в чиито вени нямаше нито една капка човешка кръв.
Честно казано, не му беше ясно как Мариса търпи това положение — или по-скоро него самия. Внезапно му се прииска да изругае. Тази вечер беше истински празник за неговото его. Първо Дариъс. Сега и тя.
Рот я следеше с поглед, докато тя крачеше из стаята, обикаляше го и се приближаваше все повече до него. Насили се да отпусне мускулите на лицето си, да застане неподвижно и дори да сдържа дъха си. Това беше най-трудната част, когато беше с нея. Обзе го паника при мисълта, че не може да се движи свободно и знаеше, че когато тя започне да се храни, чувството, че се задушава, ще се засили.
— Зает ли бяхте, господарю? — попита тя плахо.
Той кимна, като си помисли, че ако му провърви, ще бъде още по-зает, преди да е настъпило утрото.
Накрая Мариса застана пред него и той усети как гладът й надвива чувството на неудобство. При това го желаеше, но той блокира тази нейна емоция. Нямаше начин да прави секс с нея. Не можеше да си представи да подложи Мариса на това, което правеше с телата на другите жени. Освен това никога не я беше пожелавал по този начин. Дори и в началото.
— Ела тук — каза той и я повика с жест. Опря ръка на бедрото си с дланта нагоре. — Умираш от глад. Не трябва да чакаш толкова дълго, преди да ме потърсиш.
Мариса се отпусна на пода в коленете му, дрехата й се разстла край тялото й и краката му. Усещаше топлината на пръстите й по кожата си, докато ги прокарваше нежно по татуировките и галеше черните знаци на древната писменост, които разказваха за произхода му. Беше достатъчно близо до него, за да види как тя отваря устата си и кучешките й зъби се бялват, преди да ги забие във вената му.
Рот затвори очи и облегна главата си назад, докато тя пиеше. Отново го обзе паника. Вкопчи се в ръба на дивана със свободната си ръка и напрегна мускули, за да не мърда. Трябваше да бъде спокоен, да запази спокойствие. Скоро всичко щеше да свърши и той ще бъде свободен.
Когато след десетина минути Мариса вдигна главата си, той бързо скочи и неспокойно се отдалечи, чувствайки болезнено облекчение, че може отново да се движи. Успя да се овладее и се върна при нея. Тя се беше наситила, абсорбирайки силата, която я изпълни при смесването на кръвта им. Не му беше приятно да я гледа как лежи на пода, затова я вдигна и тъкмо мислеше да повика Фриц, за да я върне в къщата на брат й, когато чу ритмично почукване на вратата. Рот погледна разгневен натам, отнесе я до леглото и я сложи на него.
— Благодаря, господарю — каза тя тихичко. — Ще се прибера у дома.
Той се спря. След това издърпа един чаршаф, с който покри краката й, отиде при вратата и я открехна.
Фриц беше силно развълнуван от нещо.
Рот се измъкна навън и затвори плътно вратата. Тъкмо се канеше да попита защо, дявол да го вземе, го безпокоят, когато миризмата на иконома сложи край на раздразнението му. Разбра, без да пита, че отново ги е навестила смъртта. И Дариъс го няма вече.
— Господарю…
— Как? — изръмжа той. С болката щеше да се справи по-късно. Искаше първо да научи подробностите.
— Ах, колата… — икономът очевидно не можеше да се владее, гласът му беше писклив и тънък като старото му тяло. — Бомба, господарю мой. Колата. До клуба. Тормент се обади. Видял е всичко.