Били бързо изпадна в транс.
Господин Х. се наведе и внимателно махна диамантената обица от ухото на Ридъл. След това хвана месестата му част с палеца и показалеца си и започна да я масажира.
Гласът му беше нисък и тих.
— Обади се по телефона на баща си и му кажи, че се изнасяш веднага от вкъщи. Кажи му, че си си намерил работа и че си включен в програма за интензивно обучение.
Господин Х. свали „Ролекс“-а от неръждаема стомана на Ридъл и дръпна надолу яката на полото му. Бръкна и напипа платинената верижка, която Били носеше на врата си. Отвори закопчалката и полека я издърпа. Усети с дланта си метала, затоплен от допира с кожата на момчето.
— Когато говориш с баща си, залази спокойствие, каквото и да ти каже. Увери го, че те чака обещаващо бъдеще, че си бил избран сред множество кандидати за важната роля, която ще изпълняваш. Кажи му, че винаги може да се свърже с теб по мобилния телефон, но е невъзможно да те види, защото непрекъснато пътуваш.
Господин Х. прокара ръка по гръдния кош на Били и почувства изпъкналите мускули, топлината на живата плът, пулса на младостта. Каква сила има в това тяло, помисли си той. Каква удивителна сила.
— Не споменавай академията. Не разкривай кой съм и не му казвай, че идваш да живееш при мен — господин Х. говореше в дясното ухо на Били. — Кажи на баща си, че съжаляваш за всичко лошо, което си сторил. Кажи му, че го обичаш. След това ще дойда и ще те отведа.
Докато Били, спокойно отпуснат, дишаше дълбоко, господин Х. си припомни церемонията на собственото си посвещаване. За миг пожела да беше обмислил по-внимателно предложението, което прие преди десетки години.
Сега щеше да е старец. Може би старец с внуци, ако успееше да си намери жена, която изобщо би го търпяла. Животът му щеше да бъде съвсем обикновен, вероятно щеше да работи в някоя хартиена фабрика или бензиностанция. Щеше да бъде един от стотиците хиляди безименни мъже, които, гълчани непрекъснато от съпругите си, се запиват с приятели и прекарват безценните си дни в неудовлетворение, защото не са нищо специално. Но щеше да бъде жив.
Погледна в блесналите очи на Били и се запита дали наистина беше спечелил от сделката. Защото вече не принадлежеше на себе си. Беше слуга, изпълняващ прищевките на Омега. Главен слуга наистина, но все пак слуга.
За него никой никога нямаше да скърби. Защото никога нямаше да спре да диша… или защото нямаше да липсва на никого, след като изпусне последния си дъх.
Той сбърчи вежди. Всичко това обаче беше без значение, защото нямаше връщане назад. Ридъл щеше да научи това от личен опит тази вечер.
Господин Х. освободи ума и тялото на Ридъл.
— Е, разбрахме ли се? — попита тихо той.
Били замаяно кимна с глава. Огледа тялото и крайниците си, сякаш се чудеше какво ли се бе случило.
— Добре, дай ми сега мобилния си телефон — Били му го подаде и господин Х. се усмихна. — Какво ще ми кажеш, синко?
— Да, сенсей.
41
Бет се събуди в леглото на Рот. Сигурно се беше върнал по някое време през деня и я беше отнесъл в стаята си. Гърдите му опираха в гърба й. Ръката му беше между бедрата й.
Усети ерекцията му, тежка и гореща. Обърна се към него. Очите му бяха затворени, дишаше дълбоко и равномерно. Тя се усмихна при мисълта, че я желае дори в съня си.
— Обичам те — прошепна Бет.
Той отвори очи. Все едно я осветиха прожектори.
— Какво има, лийлан? Добре ли си? — попита той и бързо дръпна ръката си, като че ли току-що осъзнал къде я е поставил. — Извинявай. Аз, ъъъ… Сигурно не си готова да… толкова скоро след…
Тя взе ръката му и отново я намести между бедрата си, притискайки пръстите му към себе си.
Той пое дълбоко дъх и кучешките му зъби се показаха над долната му устна.
— Повече от готова съм за теб — каза тя тихо и го погали.
Когато той изстена и се притисна към нея, тя наистина почувства туптенето на сърцето му, бушуващата във вените му кръв, изпълването на белите му дробове с въздух. Беше най-странното чувство в живота й. Усещаше съвсем ясно до каква степен я желае, и то не само защото го галеше.
Той раздвижи пръстите си, пъхна ги в нея и тялото й реагира. Самият той се възбуди още повече. Усещането от всяка целувка, всяка ласка, всяко близване и тръпка беше много по-силно отпреди.
Рот забави ритъма. Когато тя беше готова да разтвори крака, той я обърна по гръб и й достави удоволствие, въпреки че собственото му тяло копнееше да се освободи. Беше безкрайно нежен и мил с нея.
Накрая той се надигна над разтворените й бедра, пренесъл тежестта на тялото си върху грамадните си ръце. Дългата му тъмна коса падна надолу и се смеси с нейната.