Роклята беше много стара, с корсаж от дантела, обшита с черни мъниста и богато набрана пола. Червеният атлаз буквално грееше, улавяйки светлината на свещите и задържайки я дълбоко в диплите си.
— Великолепна е… — Бет се пресегна и погали полите на роклята.
— Майка ми я уши. Омъжих се преди близо двеста години. Можеш да не слагаш корсета, ако не искаш, но донесох фустата. Толкова е шик. Но ако не ти харесва и смяташ да облечеш нещо друго, няма да ти се разсърдя.
— Да не си луда? Да не смяташ, че ще се откажа от роклята и ще се омъжа по шорти?
Бет взе роклята и почти се затича към банята. Обличайки я, тя сякаш се върна назад във времето. Когато отново се появи в стаята, не можа да се въздържи и разпери полите й. Корсажът малко я стягаше, но не я беше грижа, дори и изобщо да не можеше да диша.
— Изглеждаш страхотно — отбеляза Уелси.
— Да, защото това е най-красивото нещо, което съм обличала. Ще закопчаеш ли последните копчета на гърба ми?
Пръстите на Уелси бяха студени и бързи. Тя я закопча и наклони глава на една страна, сплела ръцете си.
— Страшно ти отива. Комбинацията от черно и червено подхожда на косата ти. Рот направо ще припадне, когато те види.
— Сигурна ли си, че искаш да ми я заемеш? Ами ако я полея с нещо?
— Дрехите са за носене. А тази рокля не е обличана от 1814 г. — Уелси погледна часовника си с диаманти. — Отивам да видя какво става горе. Фриц сигурно има нужда от помощ. Братята добре си похапват, но в готвенето хич ги няма. Би трябвало да са по-сръчни поне с ножовете, като се има предвид с какво се занимават.
Бет се обърна.
— Помогни ми да разкопчая копчетата и ще дойда с теб.
След като й помогна да свали роклята, Уелси се поколеба.
— Слушай, Бет… Радвам се за теб. Наистина. Но смятам, че трябва да бъда откровена. Не е лесно да си женена за някой от тези мъже. Надявам се, че ще ми се обадиш, ако имаш нужда да споделиш нещо.
— Благодаря — отвърна Бет и си помисли, че наистина може да го направи. Според нея Уелси би й дала добър съвет. Вероятно защото имаше вид на жена, която държи под контрол всичко в своя живот. Изглеждаше толкова… компетентна.
Уелси се усмихна.
— Може би аз също ще мога понякога да се отбивам при теб. Господи, толкова чаках да имам някой, с когото да разговарям и който ще ме разбира.
— Другите братя нямат съпруги, нали така?
— Само двете с теб сме, скъпа.
Бет се усмихна.
— Тогава трябва да се подкрепяме.
Рот се качи горе, като се чудеше кой къде е легнал. Почука на вратата на една от стаите за гости. Отвори му Бъч, който бършеше косата си с кърпа. Около кръста си беше увил друга.
— Знаеш ли къде е Ви? — попита Рот.
— Да, бръсне се — ченгето кимна през рамо и му направи път.
— Трябвам ли ти, шефе? — провикна се Ви от банята.
Рот се подсмихна.
— Добре си гукате тук.
И двамата произнесоха едновременно „майната ти“, когато Ви се появи в стаята по боксерки, увиснали под талията му. Бузите му бяха целите в пяна. Прокарваше един старомоден бръснач по челюстта си. И двете му ръце бяха голи.
Майчице. Лявата ръка на Ви беше без обичайната ръкавица и свещените татуировки предупреждаваха за ужасните последствия, които чакат всеки, докоснал се до нея. Рот се запита дали Бъч има представа какво може да направи Ви с ръката си.
Сигурно не, защото преспокойно се разхождаше из стаята полугол.
— И така, Ви — каза Рот, — има една работа, която трябва да свърша, преди да се оженя.
Обикновено работеше сам, но за да се погрижи за Били Ридъл имаше нужда от помощта на Ви. Хората нямат свойството да се разпаднат, когато ги пронижеш, но благодарение на лявата си ръка брат му щеше да го освободи от трупа. Само за миг щеше да се изпари във въздуха.
Ви се ухили.
— Дай ми пет минути и съм готов.
— Имаш ги — Рот усещаше погледа на Бъч върху себе си. Очевидно мъжът искаше да разбере какво става. — Не ти трябва да се забъркваш в това, ченге. Особено като се има предвид професията ти.
— Вече не съм в полицията. Казвам ти го просто за сведение.
Интересно, помисли си Рот.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш защо?
— Счупих носа на един заподозрян.
— По време на схватка?
— По време на разпит.
Рот не се изненада.
— И защо го направи?
— Опита се да изнасили бъдещата ти съпруга, вампире. Не бях склонен да бъда вежлив, когато ми каза, че тя си го е търсила.
Рот усети как в гърлото му се надига ръмжене. Звукът беше като нещо живо, зародило се дълбоко в него.
— Били Ридъл.