— Бет ли ти каза за момчето?
Рот отиде до вратата.
— Размърдай си задника, Ви — каза той рязко.
Слезе долу, усети присъствието на Бет и я видя да излиза от скритата зад картината врата. Приближи се, протегна ръце и я прегърна, притискайки я силно. Щеше да отмъсти за нея преди сватбата. Това беше най-малкото, което нейният хелрен можеше да направи за нея.
— Добре ли си? — прошепна тя.
Той кимна, заровил лице в косата й и погледна към съпругата на Тор.
— Здравей, Уелси. Хубаво е, че си дошла.
Жената се усмихна.
— Реших, че Бет има нужда от малко подкрепа.
— Радвам се, че си тук — той пусна Бет, за да целуне ръката на Уелси.
Вишъс влезе в стаята в пълно бойно снаряжение.
— Рот, братко, тръгваме ли?
— Къде отивате? — попита Бет.
— Трябва да уредя нещо — той погали ръката й. — Другите братя ще останат тук, за да помагат в приготовленията. Церемонията започва в дванадесет, дотогава ще съм се върнал.
Тя понечи да възрази, но погледна към Уелси. Нещо като че ли премина между двете жени.
— Пази се — каза накрая Бет. — Моля те.
— Не се безпокой — целувката му беше дълга и бавна. — Обичам те, лийлан.
— Какво значи тази дума?
— Нещо като „най-скъпа“ — той взе якето си от стола и преди да излезе, я целуна още веднъж по устата.
43
Бъч среса косата си, наплиска лицето си с одеколон и облече един костюм, който не беше негов. Както аптечката в банята беше пълна с различни видове афтършейвове и кремове за бръснене, така и в гардеробите имаше множество чисто нови мъжки дрехи с различни размери. До един дизайнерски и с отлично качество.
Никога преди не беше носил „Гучи“. И макар че не беше муфтаджия, просто не можеше да се срещне с Мариса, облечен с дрехите, които беше носил предишната вечер. Дори и да бяха шик — а те не бяха — беше сигурен, че сега миришат на кръчма — смесица от турския тютюн на Ви и уиски. Искаше да бъде свеж като маргаритка за нея. Наистина го искаше.
Бъч се завъртя пред голямото огледало и се почувства като гей, но не можа да се въздържи. Черният костюм на тънко райе му стоеше добре. Снежнобялата риза с отворена яка подчертаваше тена му. Мокасините „Ферагамо“, които намери в една кутия, бяха добре лъснати.
Почти съм красив, помисли си той. Но ако го погледнеше по-отблизо, тя щеше да види кървясалите му очи.
Четирите часа сън и уискито, които беше изпил, си личаха.
Чу се леко почукване. Чувствайки се като измамник и с надеждата, че не е някой от братята, отвори вратата. Беше икономът, който го погледна усмихнат.
— Господине, много сте елегантен. Отличен избор. Отличен.
Бъч повдигна рамене, като оправяше яката на ризата си.
— Да бе.
— Но в горното ви джобче трябва да има кърпичка. Ще ми позволите ли?
— Да, разбира се.
Дребното старче енергично се отправи към един скрин, издърпа едно от чекмеджетата и започна да рови в него.
— Тази е идеална.
Възлестите му ръце превърнаха белия квадрат в своего рода шедьовър на оригами и го пъхнаха на мястото му на гърдите на Бъч.
— Сега сте готов за гостенката си. Тя е тук. Ще я приемете ли?
Да я приеме?
— Да, по дяволите.
Излязоха в коридора и икономът тихо се засмя.
— Изглеждам глупаво, нали? — попита Бъч.
Лицето на Фриц веднага стана сериозно.
— Няма такова нещо, господине. Просто си мислех колко доволен щеше да бъде Дариъс. Той обичаше къщата му да е пълна.
— Кой е Дар…
— Бъч?
Гласът на Мариса накара и двамата да спрат. Беше на площадката на стълбището и при вида й Бъч остана без дъх. Косата й беше вдигната нагоре, носеше прилепнала към тялото бледорозова рокля. Свенливото изражение на удоволствие, че го вижда, го накара да изпъчи гърди.
— Здравей, скъпа — пристъпи напред, осъзнавайки, че икономът сияе от щастие.
Тя опипа роклята си, като че ли беше малко нервна.
— Сигурно трябваше да те почакам долу. Но всички са толкова заети. Имах чувството, че им преча.
— Да останем тук?
Тя кимна.
— Ако нямаш нищо против. Тук е по-спокойно.
Икономът се обади.
— На втория етаж има веранда, където може да се седне. Тръгнете надолу по коридора. Тя е в другия му край.
Бъч й предложи ръката си.
— Нали нямаш нищо против?
Тя го хвана под ръка. Сведе очи пред погледа му и се изчерви очарователно.
— Да. Да. Добре.
Искаше да бъде насаме с него. Това е добър знак, помисли си Бъч.
Понесла пълен със зеленчуци поднос към трапезарията, Бет реши, че Фриц и Уелси заедно биха се справили с управлението на една малка държава. Братята препускаха наоколо, подреждаха масата за вечеря, поставяха нови свещи, помагаха с храната. Господ знае какво ставаше в стаята на Рот. Церемонията щеше да се състои в нея и Рейдж беше там от един час.