— Сигурна. Хубава — тя замълча и се загледа в устните му. — На моменти усещам и някои други неща.
— Например? — въпреки добрите си намерения, много му се искаше да чуе за другите неща.
— Усещам топлина. Особено тук — тя докосна гърдите си — и тук — ръцете й минаха по бедрата й.
Бъч започна да вижда двойно, сърцето му затуптя силно. Изпусна струя горещ въздух и имаше чувството, че ще му се пръсне главата.
— Ти чувстваш ли нещо? — попита тя.
— И още как.
Гласът му беше прегракнал от уискито.
Ето какво може да направи отчаянието с един мъж.
Мариса прекоси верандата и се приближи към него.
— Искам да те целуна. Ако нямаш нищо против.
Да има нещо против? Щеше да бъде доволен само да я гледа.
Свали крака си и изправи гръб. Смяташе, че фактът, че всеки момент някой може да дойде и да ги види, ще му помогне да се въздържи. Тъкмо се канеше да стане, когато тя коленичи пред него.
И намести тялото си точно между краката му.
— Уау, по-полека — той я спря, преди да се е допряла до ерекцията му. Не беше сигурен дали е готова за това. По дяволите, не беше сигурен дали самият той е готов за това.
— Ако ще… Не трябва да бързаме. Искам да ти бъде хубаво.
Тя се усмихна и Бъч мярна крайчетата на кучешките й зъби. Кой би си помислил, че това може да го възбуди?
— Представях си, че го правя снощи — промърмори тя.
Той се изкашля.
— Така ли?
— Представих си, че идваш в леглото ми. Навеждаш се над мен.
Господи, представяше си го и още как. Само че във фантазиите му и двамата бяха голи.
— Ти беше гол — прошепна тя и се притисна в него. — Аз също. Устните ти бяха впити в моите. Вкусът им беше остър, като на уиски. Хареса ми — устните й бяха само на сантиметри от неговите. — Харесвам те.
Боже Господи. Почти беше готов да свърши, а дори не се бяха целунали.
Тя понечи да се притисне още по-плътно към него, но в последния момент той я възпря. Тази жена означаваше прекалено много за него. Беше много красива. Много секси. И много, много невинна. Беше разочаровал толкова хора в живота си. Не искаше и с нея да стане така.
Тя заслужаваше да го направи с някой принц първия път. А не със съсипано ченге като него, навлякло костюма на паркетен кавалер. Нямаше представа как живеят вампирите. Но беше съвсем сигурен, че тя може да има някой дяволски по-добър от него.
— Мариса?
— Хммм? — очите й не се отделяха от устните му. Въпреки неопитността си, изглеждаше така, сякаш щеше да го погълне целия.
И той искаше да бъде погълнат.
— Не ме ли желаеш? — прошепна тя и се отдръпна обезпокоена. — Бъч?
— О, не, не скъпа. Не е това. Не е там работата.
Той премести ръцете си от раменете към шията й и задържа главата й. След това наведе своята настрани и притисна устните си към нейните.
Тя пое дъх, вдишвайки неговия в дробовете си, поемайки нещо от него в себе си. Той едва не замърка от удоволствие, но се владееше, докосваше устните й леко, галеше я нежно. Тя се люшна към него и той проследи очертанията на устните й с език.
Ще бъде толкова сладка, помисли си той, подготвяйки се да навлезе по-дълбоко, като все още се въздържаше.
Но Мариса избърза. Хвана езика му с устните си и го засмука.
Бъч изстена, бедрата му се надигнаха от стола. Тя прекъсна целувката.
— Не ти ли хареса? Когато направи така с пръста ми снощи, на мен ми хареса.
Той дръпна яката си. Къде, по дяволите, се беше дянал целият въздух в тази част на Северна Америка?
— Бъч?
— Хареса ми — каза той пресипнало. — Повярвай ми. Наистина ми хареса.
— Тогава ще го направя пак.
Тя се хвърли върху него и пое устните му в пламенна целувка, като го притисна назад в плетения стол. Имаше чувството, че върху него са се стоварили цял тон тухли. Беше толкова слисан, че единственото, което успя да направи, беше да стисне здраво облегалките за ръце на стола си. Стремителната й атака беше мощна. Еротична. По-гореща от пламъците на ада. Изследвайки устата му, тя практически изпълзя върху гърдите му и той напрегна тялото си, като прехвърли тежестта му към дланите си.
Изведнъж нещо изпращя. В следващия момент той се изтърколи на пода заедно с нея.
— Какво, мам… — Бъч повдигна лявата си ръка. В нея беше едната от облегалките за ръце на плетения стол, в която се беше вкопчил.
Беше счупил стола от едната страна.
— Добре ли си? — попита той, останал без дъх и захвърли парчето.
— О, да — тя му се усмихна.
Роклята й се беше омотала в краката му. Тялото й беше плътно притиснато в неговото. Почти там, където на него му трябваше. Когато я погледна, вече беше готов, готов да се пъхне под роклята, да раздели бедрата й със своите, да навлезе в горещината й и да се слеят двамата един с друг. Само че поради състоянието си в момента щеше да действа грубо, вместо да прави любов с нея както трябва. И беше достатъчно луд, за да го направи тук на верандата, на открито.