Рот отстъпи назад и свали пояса си. Свали дрехата си и се разкриха голите му гърди.
Уелси отиде при Бет и взе ръката й.
— Всичко ще бъде наред. Само дишай заедно с мен.
Бет се огледа нервно, когато Рот коленичи пред братята си и наведе глава. Фриц донесе една малка масичка, на която беше поставена кристалната купа, пълна със сол. Имаше също така кана с вода и малка лакирана кутия.
Фюри се изправи над Рот.
— Господарю, как е името на твоята шелан?
— Името й е Елизабет.
Фюри извади черния си кинжал от ножницата, при което се чу стържещ звук. Наведе се над голия гръб на Рот. Когато острието пое надолу, Бет ахна и се впусна напред. Уелси я задържа.
— Стой тук.
— Той какво…
— Жениш се за воин — прошепна Уелси напрегнато. — Остави го да докаже честта си пред братята.
— Не!
— Чуй ме, Рот ти отдава тялото и душата си. Сега той целият е твой. Това е целта на церемонията.
Фюри отстъпи назад и Бет видя капка кръв да се стича по тялото на Рот.
Напред пристъпи Вишъс.
— Как е името на твоята шелан!
— Името й е Елизабет.
Когато Вишъс се наведе, Бет затвори очи и стисна силно ръката на Уелси.
— Няма нужда да го прави, за да се докаже пред мен.
— Обичаш ли го? — попита Уелси.
— Да.
— Тогава трябва да приемеш обичаите на расата му.
Следващият беше Зейдист.
— Не се престаравай, Зи — тихо му каза Фюри и застана непосредствено зад близнака си.
О, Господи, не издържам повече.
Братята пристъпваха към Рот един след друг, задавайки му същия въпрос. Когато свършиха, Фюри взе каната с вода и я изля в купата със сол. След това изсипа гъстата, солена течност върху гърба на Рот.
Бет се олюля, когато видя как мускулите му се свиват. Можеше да си представи колко силна е агонията му, но Рот само се подпря на пода и не издаде никакъв звук. Братята гласно изразиха одобрението си за начина, по който понасяше болката.
Фюри се наведе, отвори лакираната кутия и извади чисто бяла кърпа. Подсуши раните, нави кърпата и я върна обратно в кутията.
— Изправете се, господарю — каза той.
Рот се изправи. Отзад на раменете му във формата на дъга беше изписано името й на староанглийски. Фюри подаде кутията на Рот.
— Предай я на своята шелан като символ на силата ти, за да знае, че си достоен за нея и че сега тя владее тялото, сърцето и душата ти.
Рот се обърна. Докато приближаваше към нея, тя загрижено се взря в лицето му. Той беше добре. Дори нещо повече. Лицето му определено беше грейнало от любов.
Той коленичи пред нея, наведе глава и й подаде кутията.
— Взимаш ли ме за свой съпруг? — попита и я погледна над тъмните си очила. Бледите му слепи очи искряха.
Ръцете й трепереха, когато пое кутията.
— Да, взимам те.
Рот се изправи и тя го прегърна, като внимаваше да не докосва раните на гърба му.
Братята започнаха да припяват тихо някакви думи, които тя не разбираше.
— Добре ли си? — прошепна той в ухото й.
Тя кимна, като се питаше защо не я бяха кръстили Мери. Или още по-добре Сю.
Но не, трябваше да й дадат име с цели девет букви. Елизабет.
— Нали няма пак да го правим? — попита тя и зарови глава в рамото му.
Рот тихо се засмя.
— По-добре се подготви за времето, когато ще ни се родят деца.
Песента се чуваше все по-силно, плътните мъжки гласове отекваха гръмко.
Тя погледна към братята, високи, сурови мъже, които сега бяха част от живота й. Те се люлееха заедно в ритъм с мелодията, която изпълваше въздуха. Отдавайки почит на своя език, братята се бяха слели в едно могъщо цяло.
Но изведнъж прозвуча висок, изпълнен с тъга призив и един глас се отдели от другите, извисявайки се все повече. Тенорът беше толкова ясен, толкова чист, че предизвикваше тръпки по кожата и томителен копнеж в гърдите. Мелодичните звуци на прослава взривиха тавана и превърнаха стаята в катедрала.
Небесата сякаш се спуснаха толкова близо, че можеха да бъдат докоснати.
Беше Зейдист. Затворил очи, с отметната назад глава и отворена уста, той пееше.
Белязаният, бездушният имаше глас на ангел.
46
По време на сватбената вечеря Бъч не пи много. Не му беше трудно да се въздържа. Беше прекалено зает да се наслаждава на компанията на Мариса.
Както и да наблюдава Бет с новия й съпруг. Боже мой, колко щастлива беше. Вампирът с вид на негодник, за когото се беше оженила, също сияеше от щастие. Не я пускаше, не преставаше да я гледа. Цяла нощ я държа в скута си, с едната ръка я хранеше, а с другата галеше шията й.
Когато тържеството приключи, Мариса стана от стола си.
— Трябва да се прибирам при брат си. Всъщност той ме чака за вечеря.