Хавърс започна да се изнервя. Отдалите се на нощен живот хора не бяха заплаха за него, но не можеше да понася пороците им. В дъното на уличката двама се натискаха, а може би бяха стигнали и по-далеч, един пушеше крек. Отвратен от сумтенето и миризмата, Хавърс умираше да се прибере у дома.
— Ей, красавецо.
Той се дръпна назад. Жената пред него беше облечена за секс, тясна ивица от еластан минаваше през гърдите й, полата й беше толкова къса, че едва покриваше слабините й.
Жива реклама за виагра. Косата му настръхна.
— Момиче ли си търсиш? — попита тя, като прекара ръка по корема си и после през мазната си къса коса.
— Не, благодаря — той тръгна в обратна посока, навлизайки по-дълбоко в уличката. — Много благодаря. Не.
— И джентълмен, отгоре на всичко.
Господи, тя се канеше да го докосне.
Той вдигна ръце пред себе си да се предпази. Продължи да отстъпва. Колкото повече навлизаше в уличката, толкова по-високо се чуваше музиката, сякаш се приближаваше до някаква задна врата.
— Оставете ме, моля ви — каза той, когато проехтя ужасна, пълна с цинизми песен.
Внезапно жената пребледня и се отдалечи бързо, все едно бягаше от място, където е било извършено престъпление.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — мъжкият глас зад него беше груб и злобен.
Хавърс бавно се обърна. Сърцето му заби учестено.
— Зейдист.
47
Рот не се интересуваше кой чука на вратата на стаята му. Беше обвил с ръка кръста на своята шелан, а главата му беше заровена във врата й. Нямаше намерение да ходи, където и да било, освен ако някой не е тръгнал да умира.
— По дяволите — той скочи от леглото, сложи тъмните си очила и прекоси стаята както си беше гол.
— Рот, не ги наранявай — каза Бет развеселена. — Щом те безпокоят тази нощ, сигурно имат основателна причина.
Преди да отвори вратата, той си пое дълбоко дъх.
— По-добре да кървиш… — той се намръщи. — Тор.
— Имаме проблем, господарю.
Рот изруга и кимна, но не покани своя събрат вътре. Бет беше гола в леглото.
Посочи с ръка към отсрещната страна на коридора.
— Почакай ме там.
Рот навлече боксерки, целуна Бет и заключи стаята си. След това отиде в стаята на Дариъс.
— Какво има, братко? — неприятно му беше, че го безпокоят и че вероятно се е случила някоя неприятност, но беше добре, че Тор беше дошъл при него. Може би отношенията им щяха да се оправят.
Тор се облегна на бюрото на Дариъс.
— Отидох в „Скриймърс“ да се срещна с братята. Но закъснях.
— Значи си пропуснал да видиш как Рейдж чука някоя мацка по тъмните ъгли?
— Видях Хавърс в една уличка.
Рот се намръщи.
— Какво е правил добрият доктор в тази част на града?
— Поиска от Зейдист да те убие.
Рот тихо затвори вратата.
— Със собствените си уши ли го чу? Съвсем ясно?
— Да. На масата имаше куп пари.
— Какво му отговори Зи?
— Че ще го направи безплатно. Оставих ги и веднага дойдох тук, за, да не би да тръгне веднага. Знаеш как работи. Не си губи времето.
— Да, експедитивен е. Това е едно от качествата му.
— До зори ни остава само половин час. Нямаме време да предприемем нищо срещу него, освен ако не се появи тук до десет минути.
Рот погледна към пода, сложил ръце на хълбоците си. Според законите на вампирите Зи автоматично получаваше смъртна присъда за това, че заплашва живота на краля.
— Трябва да бъде убит за това. И ако братята не свършат тази работа, Скрайб Върджин ще го направи.
Господи, Фюри. Той нямаше да го понесе.
— Това ще убие Фюри — промълви Тор.
— Знам.
След това Рот си помисли за Мариса. Хавърс също трябваше да умре и тя нямаше да понесе загубата му.
Той поклати глава ужасен, че след всичко, което беше преживяла като негова шелан, сега ще трябва да убие някой, когото тя толкова обича.
— Трябва да кажем на братята — каза той накрая. — Ще ги повикам.
Тор се отдели от ръба на бюрото.
— Слушай, искаш ли Бет да дойде и да остане при нас с Уелси, докато всичко свърши? Може би у дома ще бъде на по-сигурно място.
Рот вдигна поглед.
— Благодаря, Тор. Съгласен съм. Ще я изпратя днес веднага след залез-слънце.
Тормент кимна и тръгна към вратата.
— Тор?
Братът погледна през рамо.
— Да?
— Съжалявам за това, което ти казах, преди да се оженя за Бет. За теб и Уелси и колко си й предан. Сега… аз… разбрах го от личен опит. Бет е всичко за мен. По-важна дори от братството — Рот се изкашля смутено и не можа да продължи.
Тор пристъпи към него и протегна ръка.
— Прощавам ти, господарю.
Рот пое ръката му и прегърна своя брат. И двамата се заудряха здраво по гърбовете.