— Ей, Рики! — извика тя. Ченгето се приближи в галоп. Тя посочи към земята. — Улика.
Остави го да си върши работата и бързо се отправи към „Трейд Стрийт“, за да си хване такси. Не издържаше повече.
Утре официално ще уведоми Хосе за случилото се с нея. Още сутринта.
Когато Рот отново се появи в салона, вече се бе овладял. Оръжията му бяха на мястото си, якето тежеше в ръката му, пълно с метателните звезди и ножовете, които обичаше да използва.
Пръв от братята пристигна Тормент. Тъмносините му очи горяха толкова ярко от мъка, гняв и желание за отмъщение, че дори Рот забеляза цвета им.
Тор тъкмо се облегна на една от жълтите стени в стаята на Дариъс, когато се появи Вишъс. Острата брадичка, която наскоро си беше пуснал, му придаваше още по-зловещ вид от обикновено, макар в действителност причината за страховития му вид да бе татуировката около лявото му око. Тази вечер беше нахлупил бейзболната шапка на „Ред Сокс“ толкова ниско, че символите на татуировката му почти не се виждаха. Както винаги, на лявата му ръка имаше черна ръкавица, за да не се докосне някой до нея по невнимание. Което беше добре. От полза за обществото.
Следващият беше Рейдж, посмекчил своята арогантност в знак на уважение към печалното събитие, което беше събрало братята. Беше много висок, едър и силен, по-силен отколкото всички други воини. Освен това беше секс легенда в света на вампирите, истински холивудски красавец със сексуалната потентност на цял обор жребци. Жените — както вампирки, така и представителки на човешката раса — биха продали собствените си майки, за да бъдат с него. Поне докато не зърнат тъмната му страна. Когато се появеше звярът, скрит в него, всички, включително братята, се скатаваха и го удряха на молитви.
Фюри дойде последен. Мина през парадния вход, накуцването му почти не се забелязваше. Протезата, която заместваше единия му крак от коляното надолу, наскоро беше обновена и сега представляваше свръхмодерно приспособление от титан и въглерод. Комбинацията от шини, шарнири и болтове беше закрепена към основата на дясната му кубинка.
С ексцентричната си грива от разноцветни кичури Фюри би трябвало да е в лигата на Холивуд, що се отнася до жените, но той твърдо се придържаше към обета си за безбрачие. В сърцето му имаше място само за единствената любов в живота му, която от години бавно го убиваше.
— Къде е близнакът ти, братко? — попита Рот.
— Зи ще пристигне всеки момент.
Не беше кой знае каква изненада, че Зейдист закъсняваше. Зи беше един голям, гневен гадняр за света. Ходещ, рядко говорещ и обикновено ругаещ кучи син, извел омразата си, особено към жените, до нови висоти. За щастие с нашареното си с белези лице и остриганата до кожа коса той изглеждаше толкова страшен, колкото беше в действителност, така че хората гледаха да не застават на пътя му. Откраднат от семейството си като бебе, впоследствие той бил превърнат в кръвен роб и малтретиран жестоко от господарката си във всяко отношение. На Фюри му трябваха близо сто години да намери близнака си. Преди да бъде спасен, Зи бил изтезаван почти до смърт.
При едно падане солените води на океана запечатали раните на Зейдист в кожата му. Освен че беше покрит с белези, той все още имаше татуировките на роб. Както и различни пиърсинги, които сам беше добавил. Защото обичаше да изпитва болка.
Зи несъмнено беше най-опасният от братята. След това, което беше преживял, на него не му пукаше за нищо и никого. Включително за брата му близнак. Дори Рот беше нащрек в присъствието на този воин.
Да, Братството на черния кинжал беше страхотна дружина. Единствено те стояха между цивилното население вампири и лесърите.
Скръстил ръце, Рот оглеждаше братята в стаята един по един и виждаше силата им, но преди всичко проклятието, надвиснало над тях.
Смъртта на Дариъс му припомни, че макар воините му да бяха нанесли тежки поражения на легионите убийци от Обществото, бяха останали малко братя, които да дадат отпор на неизчерпаемия, самовъзпроизвеждащ се резерв на лесърите. Защото Бог е свидетел, че много хора проявяваха интерес и склонност към убийство.
Числеността просто не беше в полза на расата му. Той не можеше да пренебрегне факта, че вампирите не живеят вечно, че братята могат да бъдат убити и че само за един миг везните могат да се наклонят в тяхна вреда. И в полза на враговете на вампирите.
По дяволите, положението действително вече се беше променило. Откакто Омега създаде Обществото на лесърите преди стотици години, броят на вампирите непрекъснато намаляваше и сега те обитаваха само няколко анклава. Видът им беше почти на изчезване. Въпреки че братята бяха адски добри в това, което вършеха.