Тя чу, че той изруга и затвори вратата.
Рот гледаше телефона, докато не престана да звъни. Закрачи из стаята. Седна на дивана. Стана и отново закрачи. Най-после вратата се отвори. Бет се усмихваше.
— Мога да излизам навън.
Той се втурна към нея и опипа кожата й. Беше хладна и здрава.
— Не те ли опари? Не ти ли беше горещо?
— Не. От ярката светлина ме заболяха очите, когато излязох навън…
— Излязла си навън?
— Да. Уау! — Бет го подхвана под мишницата, защото коленете му се подкосиха. — Господи, ти пребледня. Ела тук, легни.
Той се подчини.
Боже мой! Тя беше излязла навън посред бял ден. Неговата Бет беше излязла навън, докато слънцето грее. Където изобщо не би могъл да я стигне! Ако беше останала в салона, тогава би имал шанс… Можеше да стане на пепел.
Хладни ръце отметнаха кичур коса от окото му.
— Рот, добре съм.
Той я погледна в лицето.
— Имам чувството, че ще падна.
— От физична гледна точка такава вероятност няма. Защото си легнал.
— По дяволите, лийлан. Толкова много те обичам, че се притеснявам до смърт — когато тя притисна устните си към неговите, той обхвана с ръка тила й, за да я задържи. — Не мисля, че мога да живея без теб.
— За щастие няма да ти се наложи. А сега ми отговори на един въпрос. Каква е вашата дума за съпруг?
— Хелрен. Краткият вариант е хел14.
Тя се засмя тихо.
— Голям майтап.
Мобилният му телефон отново зазвъня. Той се озъби на проклетия телефон.
— Говори, докато аз съм в кухнята — каза тя. — Искаш ли нещо?
— Теб.
— Вече ме имаш.
— Благодаря на Бога за това.
Той я гледаше как излиза, полюшвайки ханш, и си помисли, че, когато се върне, му се иска пак да правят любов. Просто не можеше да й се насити. Да доставя удоволствие на тази жена, беше като пристрастяване за него — първото в живота му.
Взе мобилния телефон, но не си даде труд да провери кой се обажда.
— Ало?
Последва пауза. След това в ушите му прозвуча дрезгавият глас на Зейдист.
— Не ти ли е гот? Да не би сватбеният ден да не е минал много добре?
Виж ти, започваше да става интересно.
— Какво имаш предвид, Зи?
— Разбрах, че викаш братята днес рано сутринта. Всички, освен мен. Да не си загубил телефонния ми номер? Да, сигурно е така.
— Знам много добре как да се свържа с теб.
Зи изпусна раздразнено дъх.
— Омръзна ми да ме третират като помияр. Наистина.
— Тогава не се дръж като такъв.
— Майната ти.
— Знаеш ли, Зи? Между нас всичко е свършено.
— И каква е причината? — засмя се Зи дрезгаво. — Всъщност няма нужда да ми казваш. Не ме интересува и, ей, така или иначе, нямаме време за празни приказки. Ти трябва да се връщаш при твоята женска, а и не се обаждам, за да ти мрънкам, че ме държите настрана.
— За какво се обаждаш тогава?
— Трябва да ти кажа нещо.
— Ти ли? — попита провлечено Рот.
— Да, аз — изхриптя Зи в отговор. — Братът на Мариса иска главата ти забита на кол. Предлагаше ми два милиона, за да го направя. Чао.
Телефонът замлъкна.
Рот го остави на леглото и потърка челото си.
Щеше да е хубаво да повярва, че Зи се е обадил по собствена инициатива. Защото може би е поел ангажимент, който няма желание да изпълни. Защото може би най-после, след около стотина години безсмъртие, съзнанието му е проговорило.
Само че беше чакал часове, а това означаваше, че вероятно Фюри го е накарал да го направи. Убедил го е да си признае. Как иначе би могъл Зи да знае, че Рот е говорил с братята?
Рот взе телефона и набра номера на Фюри.
— Твоят близнак ми се обади току-що.
— Така ли? — в гласа на Фюри прозвуча огромно облекчение.
— Няма да можеш да го спасиш този път, Фюри.
— Не съм му казал, че знаеш, Рот, повярвай ми.
— Това, в което вярвам, е, че ти би направил всичко, за да го отървеш.
— Чуй ме, братко. Ти ми нареди да си мълча и аз се подчиних. Беше ми адски трудно, но премълчах. Зи ти се е обадил по собствена инициатива.
— Тогава откъде знае, че събирам братята?
— Моят телефон звъня, неговият — не. Досетил се е.
Рот затвори очи.
— Ще трябва да го убия, знаеш го. Скрайб Върджин ще иска главата му заради измяната.
— Не е виновен той, че са поискали това от него. Казал ти е какво се е случило. Ако някой заслужава да умре, то това е Хавърс.
— И той ще умре. Но твоят брат близнак е приел да ме убие. Щом го е направил веднъж, може да го направи пак. И може би следващия път няма да си признае, след като си го убедил да го направи, разбра ли?