Особено когато Били грабна един нож и се метна върху гърба на Рот. Рот се извъртя гневно, освободи се от хватката му и го запокити във въздуха. Тялото на Ридъл прелетя чак до другия край на обора и се сгромоляса на земята.
Макар и с мъка, Били успя да се изправи на крака. Кръв се стичаше по лицето му. Многобройните удари, нанесени по тялото му, не забавиха Рот нито миг. Той успя да задържи русия настрани достатъчно дълго, за да отвори едната от металните скоби, с които китките на Бет бяха приковани към масата. С освободената си ръка тя отвори и другата скоба.
— Кучетата! Пусни кучетата — извика русият.
Били излезе със залитане от обора. Миг по-късно два питбула се появиха иззад ъгъла, понесли се като стрели.
Те се хвърлиха към глезените на Рот точно когато русият извади ножа си.
Бет освободи краката си и скочи от масата.
— Бягай! — изкрещя Рот, като в същото време освободи крака си от едното куче и блокира един удар, насочен към лицето му.
Мамка му, помисли си тя и взе първото нещо, което й попадна. Беше шлосерски чук.
Бет се хвърли към русия в мига, когато Рот загуби равновесие и падна. Вдигна чука колкото може по-високо, напрегна всички сили и го стовари върху тила на русия.
Изпука кост и бликна кръв.
След това едно от кучетата се извъртя и я захапа за бедрото. Тя изпищя, когато зъбите му разкъсаха кожата й и се впиха в мускула.
Рот отблъсна тялото на лесъра и скочи на крака.
Едно от кучетата беше нападнало Бет, муцуната му бе впита в бедрото й. Животното се опитваше да я събори на земята, за да може да впие зъби в гърлото й. Рот се втурна към Бет, но се спря. Ако издърпа кучето, то щеше да отнесе цяло парче месо от крака й.
Внезапно в главата му прозвуча гласът на Вишъс. Двама изтормозени пазачи с радост ще се вкопчат в гърлата си.
Рот откъсна кучето от глезена си и го метна към другото, нападнало Бет. То я пусна и двата питбула се подгониха.
Рот стигна до нея точно когато тя падна. Кървеше.
— Бет…
Разнесе се изстрел от пушка. Рот чу силно свистене и шията му започна да пари, като че ли го бяха ударили с горяща факла.
Бет изпищя, той се обърна. Били Ридъл отново намести пушката на рамото си.
Яростта накара Рот да забрави всичко. Той закрачи към новобранеца и не спря дори когато пушката се насочи към гърдите му. Били дръпна спусъка, Рот отскочи встрани, след което се втурна напред. Захапа със зъбите си шията на лесъра и я разкъса. Продължи да къса плътта, докато главата не се отдели от тялото.
Рот се обърна и тръгна към Бет. Но внезапно падна на колене. Объркан, той погледна надолу. В корема му зееше огромна дупка.
— Рот! — Бет се приближи с накуцване до него.
— Улучиха ме… лийлан.
— О, Господи — тя смъкна халата си и го притисна към корема му. — Къде е телефонът ти?
Той едва успя да вдигне едната си ръка и падна на една страна.
— Джоба.
Извади телефона и се обади в къщата.
— Бъч? Бъч! Помощ! Рот е прострелян в корема! Аз… не знам къде сме…
— Шосе 22 — каза тихо Рот. — Едноетажна къща, отпред е паркиран черен „Хамър“.
Бет повтори думите му, притискайки халата си към раната му.
— В хамбара сме. Ела бързо! Той кърви.
Отляво се чу ръмжене.
Рот погледна натам, Бет също. Оцелелият питбул, окървавен, но все още раздразнен, приближаваше към тях.
Бет не се поколеба. Взе един от кинжалите на Рот и приклекна.
— Просто ела тук, Бъч. Веднага — тя затвори телефона и го пусна на земята. — Хайде, гадно псе. Ела ми!
Кучето обикаляше в кръг и Рот почувства, че го наблюдава. По някаква причина животното искаше да нападне него, може би защото кървеше силно. Бет се движеше в кръг заедно с питбула с широко разперени ръце, за да пази Рот.
Гласът й трепереше.
— Искаш да откъснеш месо от него? Първо ще трябва да минеш през мен.
Кучето скочи върху Бет и сякаш беше обучавана да убива, тя се сниши и заби ножа право в гърдите на звяра. Той падна на земята като камък.
Тя пусна ножа и запълзя назад. Цялата се тресеше. Когато повдигна дрехата от раната в корема му, ръцете й сякаш бяха пърхащи птици.
— Не ме боли — прошепна той, усетил мириса на сълзите й.