— О, Рот — тя хвана ръката му и я стисна силно. — Ти си в шок.
— Да, вероятно. Не те виждам. Къде си?
— Тук съм — тя допря пръстите му до лицето си. — Усещаш ли ме?
Слабо, но все пак достатъчно, за да не изгуби съзнание.
— Иска ми се да беше бременна — каза той дрезгаво. — Не искам да бъдеш сама.
— Не говори така!
— Помоли Тор и Уелси да те вземат при себе си.
— Не, няма.
— Обещай ми.
— Няма — каза тя буйно. — Няма да позволя да умреш.
Колко греши, помисли си той. Чувстваше, че силите го напускат.
— Обичам те, лийлан.
Бет заплака. Сподавеното й хлипане беше последният звук, който чу, борейки се с течението, което го отнасяше. Накрая загуби битката.
Бет не погледна, когато телефонът зазвъня.
— Рот? — каза тя отново. — Рот…
Сложи ухо на гърдите му. Сърцето му още биеше, но ударите бяха съвсем слаби и той дишаше, макар и едва забележимо. Тя отчаяно искаше да му помогне, но не беше възможно да приложи сърдечен масаж. Не и докато все още имаше сърдечна дейност.
— О, Господи…
Телефонът продължи да звъни. Тя го вдигна от мръсния под и се опита да не гледа разширяващата се локва кръв край тялото на Рот.
— Ало!
— Бет! Бъч се обажда. Заедно с Ви сме. Идваме скоро, но той иска да говори с теб.
Чуваше се бръмчене, като от мотор на кола. Гласът на Вишъс беше напрегнат.
— Бет, ето какво трябва да направиш. Имаш ли нож?
Тя погледна кинжала, останал на гърдите на Рот.
— Да.
— Вземи го. Искам да направиш разрез на китката си. Направи го вертикално, не перпендикулярно, за да не улучиш костта. След това сложи китката си до устата му. Това е най-добрият му шанс да оцелее, докато доведем помощ — настъпи пауза. — Остави телефона, скъпа, и вземи ножа. Ще ти казвам какво да правиш.
Бет се пресегна и извади ножа от канията на Рот. Без колебание сряза китката на лявата си ръка. Изстена от болка, но не й обърна внимание, и притисна китката си към устата му. Вдигна телефона със свободната си ръка.
— Не пие.
— Вече си направила разреза? Браво.
— Той не… той не гълта.
— Да се надяваме, че нещо все пак влиза в гърлото му.
— От гърлото му също излиза кръв.
— Исусе… Карам колкото мога по-бързо.
Бъч забеляза „Хамър“-а.
— Ето там!
Вишъс мина направо през моравата. Изскочиха от колата и се втурнаха към хамбара.
Когато влязоха вътре, Бъч не можеше да повярва на очите си. Две убити кучета. Навсякъде кръв. Един истински труп — Исусе, това беше Бил Ридъл.
След това видя Бет. Беше с дълга тениска, покрита с мръсотия и кръв, погледът й беше безумен. Коленичила до Рот, тя притискаше китката си до устните му. Щом ги видя, изсъска и вдигна ножа, готова за борба.
Вишъс тръгна към нея, но Бъч го хвана за ръката.
— Нека аз да отида пръв.
Бъч бавно се приближи.
— Бет? Бет, ние сме.
Но колкото повече се приближаваше, толкова по-безумно го гледаше тя. Дръпна китката си от устата на мъжа, готова да го защити.
— Успокой се, момиче. Няма да го нараним. Бет, това съм аз.
Тя примига.
— Бъч?
— Да, скъпа. И Вишъс е с мен.
Тя пусна ножа и се разплака.
— Няма нищо, успокой се — опита да я прегърне, но тя отново се наведе към Рот.
— Недей така, скъпа. Остави Ви да го види, окей? Хайде, ще отнеме само минутка.
Тя се остави да я дръпнат назад. Бъч съблече ризата си и я уви около китката й, като същевременно кимна на Ви.
Вишъс приклекна до Рот. Вдигна поглед от корема на вампира със свити устни.
Бет коленичи отново до Рот и опря китката си до устата му.
— Той ще се оправи, нали? Само трябва да го заведем на лекар. В болница. Нали, Вишъс, нали? — от отчаяние гласът й звучеше пискливо.
И след това изведнъж вече не бяха сами. Мариса и един достолепен мъж с трескав поглед се появиха от нищото. Мъжът отиде при Рот и повдигна просмукания с кръв атлазен тампон.
— Трябва да го откараме в моята операционна.
— Колата ми е на моравата отпред — каза Ви. — Ще се върна и ще довърша работата тук, когато той е вън от опасност.
Мъжът прегледа раната на шията на Рот и изруга. Погледна към Бет:
— Твоята кръв не е достатъчно силна. Мариса, ела тук.
Бет отмести китката си от устните на Рот, като се опитваше да сдържи сълзите си, и погледна към русата жена. Мариса се поколеба.
— Имаш ли нещо против да го нахраня?
Бет й подаде кинжала на Рот.
— Не ме е грижа от кого пие, стига това да спаси живота му.
Мариса направи разреза с лекота, като че ли го беше правила безброй пъти. След това повдигна главата на Рот и притисна ръката си към устата му.