Ако Рот не беше такъв лош крал, ако беше като баща си, който държеше да бъде уважаван глава на своята раса, може би бъдещето щеше да бъде по-обещаващо. Но синът не приличаше на баща си. Той беше боец, не водач, и предпочиташе да бъде на крак и с кинжал в ръка, отколкото да седи на някакъв си трон и да чака да му се кланят.
Той отново съсредоточи вниманието си върху братята. Воините отвърнаха на погледа му, очаквайки указания. Почтителното им отношение го раздразни.
— За мен смъртта на Дариъс е лично оскърбление — заяви той.
Братята отговориха с одобрителни възгласи.
Рот извади портфейла и мобилния телефон, които взе от лесъра, когото беше убил.
— Взех ги от един лесър по-рано тази вечер зад „Скриймърс“. Някой иска ли да се заеме с това?
Той ги подхвърли във въздуха. Фюри ги хвана и подаде телефона на Вишъс.
Рот закрачи из стаята.
— Трябва пак да ги подгоним.
— Адски си прав — изръмжа Рейдж. Чу се звук от триенето на метал, след това в една от масите се заби нож. — Трябва да ги пипнем там, където тренират. Където живеят.
Което означаваше, че братята трябваше първо да проведат разузнавателна акция. Лесърите не бяха глупави. Непрекъснато местеха оперативния си център и сменяха мястото на вербуване и обучение. Поради това за воините вампири обикновено беше по-ефективно да превърнат себе си в мишена и след това да се бият с преследвачите си.
Преди братството понякога предприемаше набези и избиваше десетки лесъри за една нощ. Но рядко прилагаха тази нападателна тактика. Масираните атаки бяха ефикасни, но криеха риск. Големите битки можеха да привлекат вниманието на полицията, а в интерес на всички беше да не се набиват на очи.
— Тук има шофьорска книжка — каза Фюри. — Ще проверя адреса. Местен е.
— На чие име? — попита Рот.
— Робърт Строс.
Вишъс изруга, докато проверяваше телефона.
— Тук няма много. Няколко приети повиквания, няколко набирания. Ще поровя в компютъра, за да видя кой се е обаждал и какви номера са набирани.
Рот стисна зъби. Нетърпението и гневът бяха коктейл, който трудно можеше да преглътне.
— Излишно е да ви казвам, че трябва да побързате. Няма начин да разберем дали лесърът, когото убих тази вечер, го е направил, затова мисля, че трябва да прочистим целия район. Избийте всички, колкото и гадно да стане.
Входната врата се отвори и Зейдист влезе в къщата. Рот го изгледа гневно.
— Много мило, че все пак се появи, Зи. Жените ли те задържаха тази вечер?
— Я се разкарай — Зейдист се отправи към ъгъла и застана отделно от другите.
— Вие къде ще бъдете, господарю? — попита Тормент спокойно.
Добрият стар Тор. Винаги се опитва да запази мира, било чрез отвличане на вниманието, намеса или пряка заплаха.
— Тук. Ще бъда тук. Ако лесърът, който уби Дариъс, е жив и желае да продължи играта, искам да съм на разположение и лесно да ме намерят.
След като воините си тръгнаха, Рот облече якето си, при което усети плика с писмото на Дариъс, който беше пъхнал в колана си, и го измъкна. Отпред имаше черна ивица мастило, за която предположи, че е името му. Отвори плика. Извади лист хартия с кремав цвят и на пода падна една снимка. Вдигна я и смътно различи очертанията на дълга тъмна коса. Жена.
Рот се вторачи в листа. Написаното се сливаше в безсмислени, неясни драскулки, които нямаше никаква надежда да разчете, колкото и да се взира.
— Фриц! — извика той.
Икономът незабавно се появи.
— Прочети това — Фриц взе листа и наведе глава, потъвайки в мълчание. — На глас — нареди му Рот.
— О, извинете ме, господарю — Фриц се прокашля.
„Ако все още не съм говорил с теб, обърни се към Тормент, той ще ти каже за какво става въпрос. Номер 1188, «Ред Авеню», апартамент 1-Б. Името й е Елизабет Рандъл. Послеслов: Къщата и Фриц са твои, ако тя не доживее до зрелостта си. Съжалявам, че трябваше да свърши толкова скоро.
— Кучи син — измърмори Рот.
5
Бет се беше преоблякла за лягане в обичайните си боксерки и тениска и тъкмо разпъваше дивана, когато Бу започна да мяука към плъзгащата се стъклена врата. Котаракът се въртеше в кръг край вратата и непрекъснато гледаше към нещо отвън.
— Пак ли се опитваш да се добереш до котката на госпожа Ди Джио? Веднъж ви събрахме двамата и нещата не се развиха добре, помниш ли?