Братята се стъписаха, но после един по един се приближиха до леглото и му се заклеха във вярност на древния език, като хващаха ръката му и я целуваха от вътрешната страна на китката. Тържествеността, с която засвидетелстваха уважението си, го развълнува и трогна.
Скрайб Върджин беше права, помисли си той. Това беше неговият народ. Как би могъл да не ги ръководи?
Когато воините приключиха с клетвите си, той погледна към Вишъс.
— Взе ли урните на двамата лесъри от хамбара?
Ви сви вежди.
— Там имаше само една. На новобранеца, когото срещнахме в нощта на сватбата ти. Върнах се и прободох тялото, докато те оперираха. Прибрах и урната му оттам.
Рот поклати глава.
— Бяха двама. Определено бяха двама. Другият беше лесърът, който караше онзи „Хамър“.
— Сигурен ли си, че не е избягал?
— Лежеше на земята с пробита глава.
Рот внезапно усети, че Бет става неспокойна и стисна ръката й.
— Достатъчно, ще поговорим по-късно.
— Не, няма нищо… — започна тя.
— По-късно.
Той целуна ръката й и я потърка в бузата си. Вгледа се в очите й, опитвайки се да я успокои. Ненавиждаше света, в който я беше въвел.
Тя му се усмихна и той я придърпа към себе си за бърза целувка, след което отново се обърна към братята.
— Има още едно нещо — каза той. — Искам да се преместите и да живеете заедно. Искам братството да е на едно място. Поне през следващите няколко години.
Тор трепна.
— Господи, на Уелси това никак няма да й хареса. Тъкмо приключихме с преустройството на кухнята, за която толкова мечтаеше.
— Ще измислим нещо за вас двамата. Особено като се има предвид, че чакате дете. Но останалите ще живеят заедно.
Разнесе се ропот. Братята не бяха никак доволни от тази перспектива.
— Ей, може да бъде и по-лошо — каза той. — Мога да ви накарам да живеете с мен.
— Добър аргумент — каза Рейдж. — Бет, ако някога имаш нужда да си починеш от него…
Рот изръмжа.
— Това, което исках да кажа — продължи провлечено Холивуд — е, че тя може да се нанесе при нас за известно време. Винаги ще се грижим за нея.
Рот погледна към Бет. Господи, колко красива беше. Неговата партньорка. Неговата любов. Неговата кралица. Усмихнат, той не можеше да откъсне очи от нея.
— Оставете ни, господа. Искам да остана насаме с моята шелан.
Братята се изнизаха през вратата ухилени, защото по мъжки се досещаха какво ще стане. Като че ли знаеха точно какво му се върти в ума.
Рот се помъчи да се изправи в леглото, така че хълбоците му да поемат тежестта на горната част на тялото му.
Бет го наблюдаваше през цялото време, но отказа да му помогне.
Когато успя да запази равновесие, той потърка ръце, предвкусвайки това, което щеше да се случи. Вече чувстваше кожата й.
— Рот — каза тя предупредително, докато той я гледаше със светнало лице.
— Ела тук, лийлан. Сделката си е сделка.
Дори и да можеше само да я прегърне, той просто имаше нужда да я вземе в ръце.
53
Хосе Де Ла Крус стисна ръката на следователя от пожарната.
— Благодаря. Очаквам писмения ви доклад.
Човекът поклати глава, поглеждайки назад към овъглените останки на Колдуелската академия за бойни изкуства.
— Досега не бях виждал такова нещо. Бих се заклел, че е избухнала ядрена бомба. Откровено казано, не знам какво да пиша за този случай.
Хосе гледаше след човека, който се качи в пожарната кола и потегли.
— В участъка ли се връщаш? — попита Рики, влизайки в своята полицейска кола.
— Не веднага. Трябва да мина през града.
Рики му махна с ръка и потегли.
Останал сам на местопроизшествието, Хосе въздъхна дълбоко. Още се усещаше лютивата миризма на изгоряло, въпреки че бяха минали четири дена.
Отправи се към необозначената си полицейска кола и погледна към обувките си. Бяха станали светлосиви от близо тридесетсантиметровия пласт пепел, който покриваше мястото. Приличаше по-скоро на вулканичен прах, отколкото на нещо, останало след обикновен пожар. И останките бяха странни. Обикновено части от сградата се запазват, независимо колко висока е температурата на огъня. А тук не беше останало нищо. Сградата беше сравнена със земята. Както следователя от пожарната, и той никога не беше виждал нещо подобно.
Хосе седна зад волана, запали колата и включи на скорост. Измина тринадесетина километра на изток и навлезе в една не толкова идилична част на града. Появиха се редица от неотличаващи се с нищо жилищни блокове, като плевели, израснали от покритата с цимент и асфалт земя.