Освен това искаше да научи нещо повече за атентата.
Изхвръкна от офиса и измина пеша шест преки в източна посока. Участъкът имаше типичната за шестдесетте години на двадесети век общинска архитектура. Сграда на два етажа с разчупена форма, която е била модерна за времето си, строена с бледосив цимент и множество тесни прозорци. С течение на годините изобщо не ставаше по-красива. По стените й имаше тъмни черти, като че ли от някаква рана на покрива се стичаше кръв. Вътрешността също напомняше за смърт: отвратителен, тебеширено зелен линолеум, стени, облицовани с имитация на дърво, нащърбени дървени первази. След четиридесет години най-голямата мръсотия се беше набила във всяка пукнатина и пролука и можеше да се отстрани само с пулверизатор или четка за зъби.
А може би със съдебна заповед за опразването й.
Ченгетата наистина се държаха много мило. Още щом се появи в сградата, започнаха да се суетят край нея. След като им разказа всичко, като едвам се сдържаше да не се разплаче, тя отиде в диспечерската стая и си побъбри с двете момчета зад плота. Бяха задържали няколко души за проституция и продажба на наркотици, но иначе денят беше спокоен. Тъкмо се канеше да си тръгне, когато Бъч влезе през задния вход.
Беше облечен в джинси и риза, в ръката си държеше червено яке. Очите й се спряха на кобура, чиито ремъци пресичаха широките му рамене, на черната ръкохватка на пистолета му, който проблясваше, когато ръцете му се люлееха в такт с походката му. Тъмната му коса беше влажна, като че ли за него денят тъкмо започваше. Което, като се има предвид колко зает беше предишната нощ, вероятно беше истина.
Той тръгна право към нея.
— Имаш ли време да поговорим?
Тя кимна.
— Да.
Влязоха в една от стаите за разпит.
— Просто за твое сведение, камерите и микрофоните са изключени — каза той.
— Не работиш ли обикновено по този начин?
Той се усмихна и седна на масата. Сплете ръце.
— Трябва да ти кажа, че Били Ридъл е освободен под гаранция. Пуснаха го тази сутрин.
Тя седна.
— Името му е Били Ридъл? Шегуваш се.
Бъч поклати глава.
— Той е на осемнадесет. Няма полицейско досие като пълнолетен, но хакнах файла му като малолетен и се оказа, че е бил доста деен. Сексуално нападение, тормоз, няколко дребни кражби. Баща му е голяма клечка и момчето има адски добър адвокат, но говорих с окръжния прокурор. Тя ще се опита да го притисне, за да не се наложи да свидетелстваш.
— Ще свидетелствам, ако трябва.
— Добро момиче — Бъч прочисти гърлото си. — Как си?
— Добре съм — нямаше намерение да остави Железния да се прави пред нея на д-р Фил4. В грубоватия Бъч О’Нийл имаше нещо, което я караше да иска да се покаже силна. — А сега за взривената кола. Чувам, че експлозивът вероятно е бил пластичен и взривният механизъм е вдигнал колата във въздуха. Прилича ми на работа на професионалист.
— Вечеряла ли си?
Бет присви вежди.
— Не.
Като се има предвид как се беше натъпкала на обяд, би трябвало да пропусне и закуската утре. Бъч се изправи.
— Добре. Тъкмо отивам в „Тъла“.
Отиде при вратата, отвори я и й даде път. Тя не помръдна.
— Няма да вечерям с теб.
— Както желаеш. Предполагам, че не ти се иска да научиш какво намерихме от другата страна на уличката, срещу колата.
Вратата зад него бавно се затвори. Нямаше да се хване в капана му. Нямаше да…
Бет скочи от стола и се втурна след него.
8
Застанала в своята безупречно чиста спалня в кремаво и бяло, Мариса се чувстваше несигурна в себе си. Като шелан на Рот тя усещаше болката му и по силата й разбра, че сигурно е загубил още един от своите братя воини.
Ако връзката им беше нормална, нямаше да има проблем. Щеше да отиде при него и да се опита да облекчи мъката му. Щеше да говори с него. Да го прегърне или да плаче с него. Щеше да го стопли с тялото си. Защото именно това прави една шелан за партньора си. И получава същото отношение.
Погледна към часовника си „Тифани“ на нощното шкафче. Скоро той щеше да излезе в нощта. Ако иска да го завари, трябваше да тръгне веднага.
Мариса се колебаеше, не искаше да се самозалъгва. Нямаше да е добре дошла. Искаше й се да не бе толкова трудно да го подкрепя, да знае какво би искал тя да му даде. Веднъж, преди много време, си поговори с Уелси, шелан на Тормент, с надеждата, че ще й подскаже какво да прави. Как да се държи. Как да убеди Рот, че е достойна за него.
Все пак Уелси имаше това, което желаеше и Мариса. Истински съпруг. Мъж, който се прибира у дома при нея. Който се смее, плаче и споделя живота си с нея. Който я прегръща. Мъж, който остава при нея през онези мъчителни, но за щастие редки периоди, когато можеше да забременее. Който задоволява болезнените копнежи на тялото й, когато изпитваше нужда.
4
Д-р Фил Макгроу — Филип Калвин Макгроу, американски психолог и водещ на токшоуто „Доктор Фил“ и автор на бестселъри. — Б.пр.