Рот не правеше нищо за нея, нито с нея. Особено второто. Така както стояха нещата, когато беше в период на нужда, се налагаше да търси помощта на брат си. Хавърс я приспиваше с транквилизатори, докато повиците на плътта преминат. Тази практика притесняваше и двамата.
Толкова се бе надявала, че Уелси ще й помогне, но разговорът не се получи. Съчувствието в очите на другата жена и внимателно формулираните й отговори бяха мъчителни и за двете и изтъкваха всичко, което Мариса не притежаваше.
Господи, колко самотна беше. Тя затвори очи и отново усети болката на Рот. Трябваше да се опита да му помогне. Защото страдаше. И защото какво друго имаше в живота й, освен него?
Долови, че той е в къщата на Дариъс. Въздъхна дълбоко и се дематериализира.
Рот бавно повдигна коленете си и се изправи, при което чу как прешлените му се наместват с пукане. Махна с ръка диамантите от краката си. На вратата се почука и той я остави да се отвори, като мислеше, че е Фриц. Усети дъхът на океан и стисна устни.
— Какво те води тук, Мариса? — попита той, без да се обърне. Отиде в банята и сложи една кърпа около кръста си.
— Позволете ми да ви измия, господарю — прошепна тя. — Ще се погрижа за кожата ви. Мога да…
— Добре съм.
Раните му зарастваха бързо. В края на нощта щяха да останат само едва забележими белези.
Рот отиде до шкафа и прегледа дрехите. Извади черна риза с дълги ръкави, чифт кожени панталони и — по дяволите, какво е това? О, мамка му, не. Няма да се бие с такова бельо. По-скоро ще тръгне гол, отколкото с тези измишльотини.
Първата му задача беше да установи контакт с дъщерята на Дариъс. Знаеше, че почти не разполага с време, защото моментът на преобразяването й наближаваше. След това трябваше да се свърже с Вишъс и Фюри, за да разбере какво са научили за мъртвия лесър.
Тъкмо се канеше да махне кърпата и да се облече, когато му мина през ума, че Мариса е още в стаята. Погледна към нея.
— Върви си у дома, Мариса.
Главата й клюмна.
— Господарю, чувствам болката…
— Добре съм.
Тя се поколеба за миг. След това изчезна безшумно. След десет минути Рот се качи в салона.
— Фриц? — извика той.
— Да, господарю? — икономът изглеждаше доволен, че са го повикали.
— Намират ли ти се цигари с трева?
— Разбира се.
Фриц прекоси стаята и се върна при него с една стара махагонова кутия. Отвори капака и му я поднесе. Рот взе две ръчно свити пурети.
— Ако ви харесват, ще набавя още.
— Не си прави труда. Тези са достатъчни — Рот не се дрогираше, но тази вечер тревата щеше да му свърши добра работа.
— Няма ли да хапнете нещо, преди да излезете?
Рот поклати глава.
— Може би когато се върнете? — гласът на Фриц, който междувременно затвори капака на кутията, прозвуча едва ли не умолително.
Рот тъкмо се канеше да му каже да млъкне, но се сети за Дариъс. Ди не би се държал грубо с Фриц.
— Добре. Да, благодаря.
Постигнал целта си, икономът изправи рамене.
Боже мой, та той май се усмихва, помисли си Рот.
— Ще ви приготвя агнешко, господарю. Как предпочитате месото?
— По-сурово.
— Ще изпера другите ви дрехи. Да ви поръчам ли нови кожени панталони?
— Не… — Рот млъкна. — Да, добре. Страхотно. И, ъъъ, ще ми купиш ли едни боксерки? Черни? XXL?
— С удоволствие.
Рот се обърна и тръгна към вратата. Как, по дяволите, се оказа с прислужник?
— Господарю?
— Да? — изръмжа той.
— Пазете се.
Рот спря и извърна глава. Фриц беше притиснал кутията до гърдите си.
Адски е странно някой да те чака да се върнеш у дома, помисли си Рот.
Излезе от къщата и пое по дългата алея за коли към оградената от дървета улица. Светкавица проряза небето, предвещавайки бурята, която усещаше, че се надига от юг.
Къде ли, по дяволите, беше в момента дъщерята на Дариъс? Ще я потърси първо в апартамента й.
Рот се материализира в двора зад дома й, погледна към прозорците на апартамента й и измърка в отговор на мъркането на котката за добре дошъл. Бет не си беше у дома, затова Рот седна на масата за пикник. Ще почака около час, след това ще отиде да потърси братята. Винаги можеше да се върне в края на нощта, макар че като се има предвид как се бяха развили нещата първия път, когато влезе в дома й, идеята да я събуди в четири сутринта май не беше много добра.
Свали тъмните си очила и потърка ръба на носа си.
Как да й обясни какво я очаква? И какво трябва да направи, за да преживее промяната? Имаше чувството, че новината няма да я зарадва.