Може би трябваше да се махне. Да се махне от Колдуел. От „Колдуел Куриър Джърнъл“. От електронното семейство, състоящо се от будилника, телефона на бюрото й и телевизора, които преследваха спокойните й сънища. В града наистина не я задържаше нищо друго, освен навика. Не беше говорила с приемните си родители от години, така че нямаше да им липсва. А няколкото приятели, които имаше, бяха заети със собствените си семейства.
Чу цинично подсвирване зад себе си и завъртя очи. Това беше проблемът, когато работата ти е близо до баровете. Понякога ти се лепват разни досадници.
Последва дюдюкане, след това естествено две момчета бързо пресякоха улицата и тръгнаха след нея. Тя се огледа. Беше подминала баровете и навлизаше в дългата отсечка с необитаеми сгради преди ресторантите. Нощта беше тъмна, но поне имаше улични лампи и от време на време минаваше по някоя кола.
— Харесва ми черната ти коса — каза по-едрият и закрачи редом с нея. — Може ли да я пипна?
Бет не беше толкова глупава, че да спре. Приличаха на колежани, излезли в лятна ваканция, което значеше, че просто ще й досаждат, но не искаше да рискува. Освен това китайският ресторант беше само на пет преки.
Все пак бръкна в чантата си и затърси газовия спрей.
— Да те откарам ли някъде? — попита големият. — Колата ми е наблизо. Сериозно, какво ще кажеш да дойдеш с нас? Можем да се повозим.
Той се ухили и смигна на приятеля си, като че ли с мазните му приказки щеше да му излезе късмета с нея. Приятелчето му се засмя и започна да обикаля с подскоци край нея, при което рядката му руса коса също подскачаше нагоре-надолу.
— Хайде да я поразходим с колата! — каза русият.
Дявол да го вземе, къде беше спреят й?
Големият протегна ръка и докосна косата й. Тя го изгледа хладно. С полото и шортите си в цвят каки изглеждаше като типичен колежански красавец. Мечтата на всяка тъща. Той й се усмихна и тя забърза крачка, вперила очи в неоновата табела на китайския ресторант. Молеше се да мине някой, но жегата беше прогонила пешеходците, потърсили спасение на закрито. Наоколо не се виждаше никой.
— Ще ми кажеш ли как се казваш? — попита колежанчето.
Сърцето й се разтуптя силно. Спреят беше в другата й чанта. Още четири преки.
— Или просто да ти избера някакво име. Нека помисля… Какво ще кажеш за „маце“?
Русият се ухили.
Тя преглътна и извади мобилния си телефон за всеки случай, ако й се наложи да се обади на 911.
Спокойно. Запази самообладание.
Представи си колко приятно ще бъде да усети хлада на климатика, когато влезеше в ресторанта. Може би е по-добре да изчака и да повика такси, за да е сигурна, че ще се прибере у дома, без тези двамата повече да й досаждат.
— Хайде, маце — изгука типичният американец. — Знам, че ще ме харесаш.
Само още три преки…
Тъкмо слезе от тротоара, за да прекоси „Десета улица“, когато той я сграбчи през кръста. Краката й се отделиха от земята и повлякъл я назад, той затисна с ръка устата й с тежката си длан. Тя се бореше неистово, риташе и удряше и когато улучи окото му, хватката му се отпусна. Тя рязко се дръпна от него, токовете й се забиха в паважа, въздухът заседна в гърлото й. По „Трейд Стрийт“ мина една кола и тя се развика, съзирайки фаровете й. Но той отново я хвана.
— Ще ме молиш за това, кучко — каза в ухото й колежанчето и я стисна в мъртва хватка. Извиваше врата й назад, рискувайки да го счупи, и я теглеше все по-навътре в сенките. Усещаше миризмата на пот и евтиния му одеколон, чуваше пискливия смях на неговия приятел.
Уличка! Влачеха я към една странична уличка. Стомахът й се сви на топка, в гърлото си усети пареща горчилка, заизвива се бясно, опитвайки се да се освободи. Паниката й даде сили. Но той беше по-силен от нея. Издърпа я зад един контейнер за боклук и притисна тялото си в нейното. Тя го сръга с лакът в ребрата и продължи да рита.
— По дяволите, хвани й ръцете!
Успя да забие върха на обувката си в слабините на русия, преди той да я хване за китките и да вдигне ръцете й над главата й.
— Хайде, кучко, това ще ти хареса — изръмжа колежанчето, опитвайки се да пъхне коляното си между краката й.
Притисна тялото й към тухлената стена на сградата, като стискаше гърлото й, за да не мърда. С другата си ръка разкъса блузата й. Щом махна ръката си от устата й, тя закрещя. Той я удари силно и Бет усети, че устната й е разцепена. Кръв потече по езика й, болката я зашемети.
— Направи го пак и ще ти отрежа езика — очите на колежанчето горяха от омраза и похот, когато издърпа сутиена й нагоре и разголи гърдите й. — По дяволите, мисля, че така или иначе ще го направя.