Стрелеца сви рамене, сякаш искаше да каже, че няма никакво значение дати Кълъм говори за Върмонт или баронство Гарлан.
— Отговори на въпроса ми — настоя той.
— Ами…
Кълъм изобщо не беше ентусиазиран от идеята. От самото начало бе реагирал като някой от тях вместо като някой от тревопасните, сред които живееше (Еди разпознаваше тревопасните много лесно, тъй като той самият беше един от тях, докато Роланд не го от влече и не започна да му преподава уроци по убиване). Кълъм явно бе заинтригуван от стрелците и беше любопитен по каква работа бяха дошли в малкото му градче. Роланд обаче бе непреклонен по отношение на онова, което искаше, а хората имаха склонност да се подчиняват на заповедите му.
Сега той направи онзи характерен жест с дясната си ръка, с който изразяваше нетърпението си. „Побързай, в името на баща си. Изсирай се или ставай от гърнето.“
— Мисля, че всъщност хич не му се тръгваше — рече Еди. — Това обаче не означава, че все още е в дома си в Ийст Стоунхам.
— Но е там. Не е отишъл никъде.
Младият стрелец щеше да зяпне от изненада, ала в последния момент се овладя.
— Откъде знаеш? Да не би да можеш да го докоснеш?
Неговият дин поклати глава.
— Тогава как… Ка.
— Ка. Ка? Какво точно означава тази шибана дума?
Лицето на Роланд имаше измъчен и уморен вид, а кожата му беше бледа.
— Познаваме ли някого другиго в тази част на света?
— Не, но…
— Значи е той — Стрелеца говореше с безизразен глас, сякаш съобщаваше някакъв житейски факт, известен дори и на малките деца — „горе“ е над главата ти, а „долу“ там, където краката ти се допират до земята.
Спътникът му тъкмо щеше да му каже, че това е пълна глупост, нищо повече от тъпо суеверие, ала в последния момент се отказа. Като изключим Арон Дипно, Калвин Тауър, Стивън Кинг п отвратителния Джак Андолини, Джон Кълъм бе единственият човек, когото познаваха в тази част на света (или на това ниво на Кулата, ако така предпочитате). Пък и след всичко онова, което) Еди бе видял през последните няколко месеца — по дяволите, през последната седмица — какъв беше гой, че да се присмива на суеверията?
— Добре — въздъхна младият стрелец. — В такъв случай най-добре да опитаме.
— Как да се свържем с него?
— Можем да му звъннем от Бриджтън. Но в една история, Роланд, незначителен персонаж като Джон Кълъм никога няма да дойде от резервната скамейка, за да спаси положението. Просто няма да бъде реалистично.
— В живота — каза Стрелеца — това се случва непрекъснато.
Спътникът му се засмя. Какво друго можеше да стори? Това си беше съвсем роландовско.
ЧЕТИРИ
Тъкмо бяха отминали този знак, когато Еди каза:
— Защо не потършуваш в жабката, Роланд? Току-виж ка. Лъчът или нещо друго ни оставили малко монети за телефон…
— Жабката? — попита недоумяващо Стрелеца.
— Капакът точно пред тебе.
— Аха.
Мъжът с двата пръста на дясната си ръка се опита да дръпне капака към себе си, но без резултат. Тогава го натисна навътре и жабката се отвори. Там цареше страшен безпорядък, който бе станал още по-голям от краткия период на безтегловност на форда. Имаше квитанции от кредитни карти, някаква много стара тубичка, която Еди разпозна като „паста за зъби“ (Роланд различи надписа ХОЛМС ДЕНТАЛ от едната й страна), някаква снимка на усмихващо се младо момиче — най-вероятно племенницата на Кълъм, — яздещо пони, пръчка, която Стрелеца взе за експлозив (Еди каза, че било сигнална ракета за извънредни обстоятелства), списание и кутия с пури. Роланд не можеше да разбере думата, изписана па кутията, ала си мислеше, че може да е древни. Той показа кутията на спътника си, чиито очи грейнаха.
— Пише „ДРЕБНИ“ — рече Еди. — Може и да излезеш прав за Кълъм и ка. Отвори я, Роланд, направи го, моля аз.
Детето, което му бе подарило тази кутия, я бе снабдило с очарователна (и доста нескопосана) кукичка отпред, благодарение на която да се затваря добре. Стрелеца отмести кукичката, отвори кутията и показа на Еди изобилие от сребристи монети.