Виейки от болка и щастие, Мия се повдигна на лакти; изпъкналите й очи създаваха впечатлението, че всеки момент ще изскочат от орбитите си, а от ъгълчетата им бликаха сълзи. В момента, в който Скоутър ловко пое бебето, тя се протегна и сграбчи здраво китката на Сейър. Босът извика от болка и се опита да изтръгне ръката си, но със същия успех можеше да пробва… да се освободи от хватката на заместник-шерифа в Оксфорд, щата Мисисипи. Благоговейният напев на отрепките и вампирите бе утихнал и за няколко секунди в болничната зала се възцари мъртвешка тишина. На фона на това безмълвие изостреният слух на Сузана долови хрущенето на костите в китката на мъжа с жълтия блейзър.
— ЖИВО ЛИ Е? — кресна Мия в изуменото лице на Сейър. От устата й хвърчаха пръски слюнка. — КАЖИ МИ, ПЪРШИВ ПЕДЕРАСТ ТАКЪВ, ЖИВО ЛИ Е МЪНИЧЕТО МИ?
Скоутър повдигна бебето така, че лицата им се оказаха на едно равнище. Погледът на кафявите очи на лекаря се срещна с пронизващия син взор на младенеца. Докторът го държеше във въздуха, а възбуденият член на новороденото стърчеше войнствено във въздуха. В този миг Сузана ясно забеляза пурпурния белег на лявата пета на бебето — сякаш то бе потопило крачето си в кръвта на майка си, преди да напусне завинаги утробата й.
Вместо да плесне мъничето по дупето, Скоутър си пое дълбоко дъх и го издиша директно в очи те на новороденото. Го примигна в комичното си (и определено човешко) изумление. После на свой ред си пое въздух, задържа го за момент и издиша. Може и да беше Крал на кралете или разрушител на светове, ала се впусна в живота също както повечето деца — с гневен вик. При този вик от очите на Мия отново избликнаха сълзи — този път на радост. Демоничните същества, събрали се край родилката, бяха верни слуги на Пурпурния крал, ала въпреки това не можаха да останат безразлични към събитието, на което току-що бяха станали свидетели. Те избухнаха в аплодисменти и смях, а Сузана, за голямо нейно възмущение, също се присъедини към тях. Когато чу този шум, бебето се заозърта наоколо, хвърляйки изумени погледи към присъстващи те.
По страните на родилката се стичаха сълзи, а от носа й бе провиснал прозрачен сопол, когато тя протегна ръце към мъничето си.
— Дай ми го! — проплака Мия, ничия дъщеря и майка на едното. — Дай ми да го подържа, моля аз, дай ми да подържа своя син! Дай ми да подържа мъничето си! Дай ми да подържа безценното си!
В този момент младенецът обърна глава в посоката, откъдето идваше майчиният му глас. Навярно Сузана би казала, че подобно нещо е невъзможно, както, разбира се, би казала същото и за бебе, родено с отворени очи, пълна със зъби уста и надървен член. Във всичко останало обаче мъничето на Мия й изглеждаше напълно нормално — пухкаво и закръглено, с пропорционални крачета и ръчички, човешко и следователно много сладко. Да, естествено, на петата му имаше родилно петно, но нима децата, които се раждаха с подобни белези, бяха малко? Нали и баща й се бе родил с червени ръце, ако семейните легенди казваха истината… Белегът на петата дори нямаше да се вижда — освен в случаите, когато детето бе на плажа.
Продължавайки да държи новороденото пред лицето си, Скоутър се обърна към Сейър. Настъпи кратка пауза, по време на която Сузана лесно можеше да сграбчи автоматичния пистолет на лекаря, но това изобщо не й мина през ума. Беше забравила за телепатичния вик на Джейк, както и за странното посещение на Роланд и съпруга й. Също като Джей, Строу, Хейбър и останалите тъмнокожата жена бе напълно погълната от появата на бебето в този стар, изнурен и изхабен свят.
Сейър кимна почти незабележимо и лекарят отпусна бебето Мордред, което продължаваше да плаче (и да гледа през рамо, явно търсейки майка си), в треперещите от очакване ръце на Мия.