— Инкубатор обясни Скоутър. — По-добре да се презастраховаме, вместо да съжаляваме впоследствие.
Лекарят се обърна към робота и кобурът, закачен на рамото му, се люшна към Сузана. Това беше прекрасна възможност — най-добрата, която някога щеше да има, — и тъмнокожата жена знаеше това, ала преди да успее да грабне пистолета, мъничето на Мия се промени.
ЧЕТИРИ
Сузана видя червената светлина, пробягваща по гладката кожа на бебето — от темето до петичката с родилното петно. Това не беше отражение — тъмнокожата жена можеше да се закълне, че сиянието се излъчваше от младенеца. Както и преди, бебето лежеше върху изпразнения корем на Мия, притиснало устичка към зърното й, когато изведнъж червената светлина бе последвана от чернота, обгръщайки със светкавична бързина тялото на малкия Мордред, докато не го превърна в тъмен гном, негатив на розовото бебенце, излязло от утробата на ничията дъщеря преди броени минути. В същото време тялото му започна да се сбръчква, крачетата му потънаха в коремчето му, а главата му се плъзна надолу към шията, която се бе издула като на жаба, повличайки със себе си и гърдата на Мия. Сините му очи изведнъж станаха катраненочерни, след което отново възвърнаха предишния си цвят.
Сузана се опита да закрещи, но не можа.
По туловището на новороденото изникнаха големи тумори, които се спукаха и оттам се показаха дълги крайници. Белегът на петата му се запази, но сега се бе преместил на корема му и наподобяваше пурпурния рисунък на паяка черна вдовица. Да, точно така — на корема на Мия сега лежеше едър паяк. Бебето обаче не бе изчезнало напълно някакъв бял израстък стърчеше на гърба на противното членестоного. Доколкото Сузана можеше да види, той представляваше миниатюрно, деформирано лице с блестящи сини точици — очи.
— Какво по… — попита ничията дъщеря, докато отново се надигаше на лакти. От гърдите й шуртеше кръв, която многокракото същество пиеше като мляко, без да разлее нито капка. Сейър стоеше до Мия, застинал неподвижно като истукан, с отворена уста и очи, които сякаш всеки момент щяха да се изстрелят като гюллета от черепа му. Каквото и да бе очаквал от това раждане — каквото и да му бяха казали да очаква — определено не беше това. Шокираното му изражение извика злобна радост у Дета — мъжът с жълтия блейзър приличаше досущ на комика Джак Бени миг преди да разсмее публиката.
В продължение на няколко секунди, изглежда, само Мия разбираше какво се случва, понеже лицето й започна да се удължава от ужас и болка. После усмивката й се възвърна — досущ ангелската усмивка на мадоната. Тя се протегна и погали продължаващото да се променя създание на гърдите й — черния паяк с миниатюрната човешка глава и червеното петно на мъхестия корем.
— Не е ли прекрасен? — изкрещя тя. — Нима синът ми не е прекрасен, нима не е ослепителен като лятно слънце?
Това бяха последните й думи.
ПЕТ
Лицето й не се вкамени, а застина. Бузите, челото и гърлото й, които бяха станали пурпурни от напъването и родилните болки, сега бяха придобили восъчния оттенък на цветове на орхидея, а погледът на блестящите й очи бе прикован в една точка. На Сузана изведнъж й се стори, че наблюдава не жената, лежаща на болничния креват, а рисунката на тази жена. Изключително майсторска рисунка, каквито правят на хартия с въглен и пастелни цветове.
Тъмнокожата жена си спомни как се бе върнала в хотел „Плаза Парк Хаят“ след първото си посещение на замъка Дискордия и как бе отишла във Федик след последното си съвещание с Мия. Как небето, замъкът и зъберите на крепостната стена се бяха разкъсали на две. Изведнъж, сякаш мисълта й го бе предизвикала, лицето на ничията дъщеря се раздра от линията на косата до брадичката. Изцъклените й, помътнели очи паднаха на една страна, устните й се разцепиха и внезапно образуваха двойна усмивка, а от пукнатината на лицето й не шурна кръв, а някакъв бял прах с дъх на спарено. Сузана си спомни думите на Т.С. Елиът
(кухи хора пълнени хора глава натъпкана със слама)
и Луис Карол
(да, ти си само една колода карти)
и в този миг дан-тетът на Мия надигна отвратителната си глава от първото си угощение. Сплесканата му е кръв уста се разтвори и той изправи горната половина на тялото си, опирайки се със задните си крайници на корема на мъртвата си майка, след което протегна предните си пипала към лежащата наблизо Сузана.