Съпругата на Еди Дийн се поизправи, доколкото можеше, държейки се е една ръка за ръба на леглото, насочила пистолета на Скоутър пред себе си. Вече бе повалила четирима. Плъхоглавата сестра и още една от отрепките бяха избягали. Сейър бе захвърлил оръжието си и се мъчеше да се скрие зад робота с инкубатора.
Сузана застреля двамата останали вампири и отрепката, която приличаше на булдог — май се казваше Хейбър. Той не беше забравил за нея — дебнеше я, държейки пистолега си в готовност, и чакаше момента, в който да я порази. Тъмнокожата жена обаче го изпревари и изпита дълбоко удовлетворение, когато го видя как полита към земята. Хейбър, каза си тя, навярно беше най-опасният.
— Мадам, ако не ви затруднявам, бихте ли ми казали… — започна роботът и Сузана изстреля два куршума в стоманеното му лице, пръсвайки на парчета електриковосините му очи. Бе научила този трик от Еди. В този миг се разнесе оглушителният вой на сирена. Тъмнокожата жена имаше чувството, че ако го слуша твърде дълго, ще оглушее.
— ОСЛЕПИХА МЕ ПРИ ПРЕСТРЕЛКА С ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ! — измуча роботът със същия абсурден, тип „не бихте ли желали още една чаша чай, мадам“ акцент. — НУЛЕВА ВИДИМОСТ, НУЖДАЯ СЕ ОТ ПОМОЩ, КОД 7, ИЗВЕСТЯВАМ, ЧЕ СЕ НУЖДАЯ ОТ ПОМОЩ!
Сейър направи крачка встрани зад робота, вдигнал високо ръце. Воят на сирената и бръщолевенето на братовчеда на Анди пречеха на Сузана да чуе какво казва, ала тя успя да разчете думите по движението на устните му: „Предавам се, не вярвате ли на честната ми дума?“
Тъмнокожата жена се подсмихна вътрешно на този забавен въпрос, без да осъзнава, че устните й наистина се разтеглиха в усмивка. Ала тази усмивка бе лишена от каквато и да е веселост и съжаление и означаваше само едно — ако разполагаше с време, би накарала отрепката с жълтия блейзър да оближе чуканчетата на краката й, както той бе заставил Мия да оближе ботушите му. Но време нямаше. Сейър разчете присъдата си в усмивката й и се обърна, за да побегне, ала Сузана го простреля два пъти в тила — веднъж за Мия и веднъж за татко Калахан. Черепът на отрепката експлодира сред фонтан от кръв и мозък. Той се подпря на стената, опитвайки се да се задържи за един рафт с някакви апарати и припаси, след което се строполи мъртъв на пода.
Сега Сузана взе на мушка бога-паяк. Миниатюрното човешко лице на косматия му гръб се обърна към нея, а сините очи, чиято прилика с очите на Роланд бе смразяваща, заблестяха.
— Не, не можеш! Не бива! Аз съм единственият син на Краля!
„Не мога ли? — отвърна мислено тъмнокожата жена, прицелвайки се в многокраката гадина. — О, сладурче, сега ще разбереш, че… ужасно… ГРЕШИШ!“
Ала преди да успее да натисне спусъка, зад гърба й отекна изстрел и куршумът профуча на милиметри от нея, парвайки я по шията. Сузана реагира светкавично — обърна се и се хвърли странично в прохода между леглата. Явно една от отрепките, които бяха избягали, бе размислила и се беше върнала. Безногата жена изпрати два куршума в гръдния му кош, с което го накара да съжали за решението си.
Тя се обърна, жадна за повече — да, искаше точно това, беше създадена за това и щеше да е навеки признателна на Роланд, задето й бе показал истинската й същност, — ала другите или бяха умрели, или бяха избягали. Паякът се спускаше с многобройните си крака по ръба на леглото, оставяйки кухия труп на майка си зад гърба си. Бялото му бебешко лице се завъртя към Сузана.
— Ще постъпиш правилно, ако ме оставиш да си отида, Чернилке, защото…
Безногата жена стреля по него, ала се препъна в протегнатата ръка на Човека-ястреб и куршумът, който щеше да убие чудовището, се отклони встрани, откъсвайки един от осемте му мъхнати крайника. Жълтеникавочервена течност, приличаща повече на гной, отколкото на кръв, потече от мястото, където кракът се съединяваше с туловището. Съществото изпищя от болка и изненада. Писъкът му се изгуби на фона на виещата сирена, ала Сузана го чу съвсем ясно в главата си.
— Ще си платиш за това! Баща ми и аз ще ти го върнем тъпкано! Ще направим тъй, че да ни молиш да те убием! Точно тъй ще сторим!
— Няма да имаш този шанс, сладурче — отвърна му тя, стараейки се да вложи в тази мисъл максимум увереност, понеже не искаше гнусната твар да разбере това, в което се бе убедила току-що — в пистолета на Скоутър нямаше повече патрони. Тя се прицели внимателно в паяка, който побърза да избяга, като първо се шмугна зад виещия робот, а после се изгуби в мрака на вратата.