Механизмите на робота започнаха да жужат, когато се наведе към нея.
— Не, сладурче, трябва да дойдеш малко напред… Там, където си застанал, има само натрошени стъкла.
— Моля за извинение, мадам, но съм сляп. И, доколкото си спомням, вие бяхте тази, която ме ослепи.
Супер. Дойдохме си на думата.
— Чуй ме добре — започна тъмнокожата жена, надявайки се, че гневният й тон ще прикрие страха й. — Малко трудно ще ти намеря нови очи, ако не ме вдигнеш, чаткаш ли? Затова се размърдай! Времето лети.
Найджъл пристъпи напред, а стъклото захруптя под тежките му стъпки. Сузана едва потискаше желанието си да запълзи назад, ала когато Домашният помощник я хвана, докосването му беше нежно и внимателно. Той я вдигна внимателно във въздуха, сякаш беше младоженец, а тя — неговата невеста.
— Сега ме занеси до вратата.
— Мадам, моля за извинение, но в Шестнайсетицата има много врати. А под замъка има още повече.
Безногата жена дори не се опита да скрие любопитството си:
— Много ли? Колко? Кратка пауза.
— Бих казал, че в момента функционират петстотин деветдесет и пет.
Сузана веднага пресметна, че пет, девет и пет прави деветнайсет. Чиссит.
— Имаш ли нещо против да ме отнесеш до вратата, през която влязох тук, преди да започне престрелката? — безногата жена посочи към далечния край на просторната зала.
— Не, мадам, но за съжаление ще трябва да ви уведомя, че от това няма да има никаква полза — Найджъл говореше със същия звучен глас. — Този портал, НЮ ЙОРК №7 / ФЕДИК, е еднопосочен. — Кратка пауза и цъкане на релета в стоманения купол на главата му. — Пък и не знам дали знаете, но той изгоря последния път, когато бе използван. Или както бихте се изразили вие, стигна до полянката в края на пътя.
— Супер! — възкликна Сузана, ала си даде сметка, че не беше кой знае колко изненадана от известията на робота-иконом. Спомни си противното бръмчене, което бе чула точно преди Сейър да я блъсне през вратата, и как си помисли, че порталът умира. Е, наистина беше умрял. — Това е просто невероятно!
— Усещам, че се разстроихте, мадам.
— Дяволски прав си, че съм разстроена! — изкрещя безногата жена на домашния помощник. — Не стига, че тая шибания се отваряше само от едната страна, ами сега да вземе да се строши напълно!
— Счупи се — съгласи се роботът, — но ситуацията не е безизходна.
— Не е безизходна? За какво намекваш?
— За портал НЮ ЙОРК №9 / ФЕДИК — отвърна Найджъл. — Едно време имаше над трийсет и една еднопосочни врати, водещи от Ню Йорк към Федик, но доколкото знам, сега е останала само номер девет. И всички команди, осигуряващи прехвърлянето през канала НЮ ЙОРК №7 / ФЕДИК, сега автоматично са превключени към номер девет.
„Чиссит — помисли си тъмнокожата жена… почти се замоли да е така. — Мисля, че той говори за чиссит. Господи, надявам се да е така.“
— Искаш да кажеш пароли и тям подобните глупости?
— Да, мадам.
— Отнеси ме до номер девет.
— Както желаете.
Найджъл пое с бързи крачки по прохода между стотиците празни легла, чиито снежнобели чаршафи отразяваха ярката светлина от висящите под самия таван лампи. Въображението на безногата жена моментално насели тази обширна болнична зала с пищящи, изплашени деца, току-що пристигнали от Кала Брин Стърджис или от съседните градчета. Видя не една плъхоглава медицинска сестра, а стотици… и всички бързаха да надянат металните шлемовете на главите на отвлечените деца, за да започнат процеса, който… който какво? Който ги погубваше, изсмукваше разсъдъка от главите им, унищожаваше хормоните на растежа им и ги превръщаше в тъпоумни завинаги. Сузана предположи, че в началото, когато се включеше приятният женски глас, приветстващ ги в удивителния свят на „Норт Сентрал Позитроникс“ и корпорация „Сомбра“, дечицата навярно забравяха страха си… Преставаха да плачат, успокоени от гласа в главата си, а очите им се изпълваха с надежда… Може би дори започваха да мислят, че сестрите е белите престилки са добри въпреки косматите им, страшнички лица и жълтеникавите зъби. Добри, също като този приятен женски глас…
А после започваше бръмченето — силата му се увеличаваше, докато се преместваше към центъра на главичките им, и просторната зала отново се изпълваше с ужасените им писъци…
— Мадам? Наред ли е всичко?