Выбрать главу

Клубните фенове като нея се отнасяха с презрение към всеки, който забиваше по-здраво от Фил Окс9, но въпреки това тъмнокожата жена си падаше по Литъл Ричард; ей, страхотна си, мис Моли, хайде да си легнем голи. Сузана си каза, че Лигъл Ричард сигурно би се понравил много на Дета Уокър.

„А може би в стародавни времена тези хора са използвали вратите, за да си организират ваканции в различни «кога и къде». Дали са използвали силата на Лъчите, за да превърнат някои нива от Кулата в туристически атракции?“

Тъмнокожата жена попита Найджъл за мнението му по въпроса, ала той й рече, че не знае нищо за това. От тона му си личеше, че още съжалява за загубата на очите си.

Най-накрая стигнаха до голяма ротонда, където ехото от всяка дума кънтеше продължително в овалните стени, от които извеждаха десетки врати. Подът бе покрит с черно-бели мраморни плочи, разположени шахматно. Сузана помнеше този под от страховитите сънища, в които Мия хранеше мъничето си. Високо-високо над главата й, на синия купол, осеян с множество пукнатини, блещукаха съзвездия от електрически лампички. Ротондата й напомни на гарата в Луд и Гранд Сентрал Стейшън10. Някъде в овалните стени шумно работеха климатици или вентилатори. Във въздуха се носеше странно позната миризма и след краткотрайни усилия Сузана успя да я определи — „Комет Кленсър“11. Производителят на този препарат спонсорираше телевизионното предаване „Най-добрата цена“, което понякога гледаше в онези сутрини, когато си беше у дома. „Аз съм Дон Пардоу, а сега нека приветстваме нашия домакин, господин Бил Кълън!“ За миг й се зави свят и Сузана затвори очи.

Бил Кълън е мъртъв. Дон Пардоу е мъртъв. Мартин Лутър Кинг е мъртъв, застрелян е в Мемфис. Царувай, Дискордия!

О, боже, тези гласове! Защо не замлъкват?

Тъмнокожата жена отвори очи и видя, че на вратите имайте табелки. Успя да прочете „ШАНХАЙ / ФЕДИК“, „БОМБАЙ / ФЕДИК“ и „ДАЛАС (НОЕМВРИ 1963) ФЕДИК“. Голяма част бяха изографисани с руни, които нищо не й говореха. Накрая Найджъл спря пред врата, където пишеше:

Сузана бе видяла същото и от другата страна на вратата, ала под думите ЗВУКОВ КОД ЗА ДОСТЪП ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН се виждаше следното съобщение, мигащо в зловещо червено:

СЕДЕМ

— Какво искате да направя сега, мадам? — попита Найджъл, вежливо както винаги.

— Спусни ме на земята, сладурче.

Сузана си помисли какво ли щеше да стори, ако домашният помощник откажеше да изпълни заповедта й, ала роботът се подчини без никакви колебания. Използвайки ръцете и остатъците от краката си, тъмнокожата жена се затътри към бленуваната цел и се подпря е длани на вратата. Имаше усещането, че не е изработена нито от дърво, нито от метал и й се стори, че чува едва доловимо бръмчене. Замисли се дали да произнесе думата „чиссит“ — нейния вариант на „Сезам, отвори се“ на Али Баба — но реши да си замълчи. На вратата нямаше дори дръжка. Еднопосочна означаваше еднопосочна, каза си тя. Нямаше смисъл от глупости.

(ДЖЕЙК!)

Безногата жена изпрати тази мисъл, напрягайки всичките си сили.

Никакъв отговор. Нито дори онази тихичка

(уимоуи)

безсмислена дума. Тя изчака още малко, след което се обърна и седна, облягайки се с гръб на вратата. Изсипа резервните патрони между разтворените си колене и вдигна валтера с дясната си ръка. Добро оръжие, реши Сузана, когато си застанал с гръб към заключена врата. Допирът на дръжката му й харесваше, а тежестта на валтера й вдъхваше увереност. Едно време, много отдавна, тя и другите използваха един протестен метод, наречен „пасивна съпротива“. Лягаха на пода на столовата, като прикриваха е ръце корема и половите си органи. Не отговаряй на тези, които те удрят, ритат, ругаят и псуват на майка. Пей в оковите си като някогашните роби, гребящи на галерите. Какво ли биха казали някогашните й приятели, ако я видеха сега?

— Знаете ли какво си мисля? — рече им Сузана. — Вашата пасивна съпротива за нищо не става. Тя е равносилна на смърт.

— Мадам?

— Не ми обръщай внимание, Найджъл.

вернуться

9

Фил Окс (1940–1976) — певец и автор на песни, конкурент на Боб Дилън. — Б. пр.

вернуться

10

Гранд Сентрал Стейшън — централната железопътна гара на Ню Йорк, разположена на Четирийсет и втора улица. Построена през 1913 година. Ежедневният пътникопоток надхвърля половин милион души. — Б. пр.

вернуться

11

Почистващ препарат, производство на компанията „Прокгър & Гембъл“. — Б. пр.