Сетне това изражение се замени от огромна слънчева усмивка.
Реакцията от Тъмната кула не закъсня, ала този път бе задоволителна (поне за Роланд). Древното създание, заточено на балкона, заврещя от болка:
— КАКВО ПРАВИШ? ИИИИИИИ! ИИИИИИИИ! СПРИ! ПАРИ! ПАРИИИИИИ! ИИИИИИИИИИИИИИИИИ-ИИИИИИИИИИИ!
— Сега довърши и другото — каза мъжът от Гилеад. — Бързо! Заради твоя и моя живот!
Патрик оцвети и дясното око, повтаряйки същата деликатна процедура. Сега на черно-бялата рисунка на момчето пламтяха две пронизващи пурпурни очи; очи, които бяха оцветени с маслото на розата и кръвта на Елд; очи, които горяха с огъня на самата Преизподня.
Работата беше свършена.
Роланд бръкна в джоба на ризата си и извади оттам отрязаната от Дондейл гумичка.
— Накарай го да изчезне — рече той. — Накарай този отвратителен демон да изчезне от този свят и всички други светове. Накарай го най-накрая да изчезне.
ЕДИНАЙСЕТ
Стрелеца ни най-малко не се съмняваше, че планът му ще проработи. Още в мига, в който Патрик допря гумата до рисунката — до онова снопче косми, щръкнало от едната ноздра на съществото с алената роба, — то запищя от болка и ужас. Явно разбираше какво се случва с него.
Художникът се поколеба и отправи въпросителен поглед към Роланд. Мъжът кимна.
— Давай, Патрик. Часът му удари и на теб се падна да бъдеш неговият екзекутор. Изпълни задачата си.
Старият крал запрати по тях още няколко снича, ала Стрелеца им видя сметката с безгрижна лекота. След това той престана да хвърля, защото нямаше ръце, с които да го стори. Писъците му се превърнаха в нечленоразделен вой, за който Роланд беше сигурен, че никога няма да напусне паметта му.
Нямото момче изтри пълните, чувствени устни и в мига, в който и последната графитена чертичка от устата на Краля беше заличена, писъците секнаха. Накрая художникът изтри всичко, с изключение на очите. Тях гумичката не можа дори да зацапа. Тези алени очи останаха непокътнати на листа, докато розовата гума (която първоначално бе представлявала неразделна част от молив марка „Еберхард-Фабер №2“ от ученически комплект, купен в Норуич, щата Кънектикът, през 1958) не се разпадна на миниатюрни парченца, които момчето не можеше дори да задържи между дългите си мръсни нокти. Ето защо Патрик ги захвърли и показа на Стрелеца това, което остана от Пурпурния крал — две зли кървавочервени орбити, реещи се в горната част на белия лист.
Всичко останало бе изчезнало.
ДВАНАЙСЕТ
Сянката на пирамидата беше достигнала Тауър Роуд, а небето на запад бе променило цвета си от оранжевото на празничен жътвен огън към онзи оттенък на пурпурно, навяващ мисли за пълен с кръв котел, който Роланд сънуваше още от детските си години. Зовът на Кулата вече бе двойно — не, тройно по-силен — и Стрелеца усети как го сграбчват невидимите му ръце. Бе дошло времето да се срещне със съдбата си.
Ала забравяше момчето. Самотното момче без никакви приятели. Роланд нямаше да го остави да умре тук, в края на Крайния свят, ако можеше да го предотврати. Той не бе търсил изкупление, ала ето че Патрик беше останал жив след дългата редица от убийства и предателства, които бе извършил в името на Тъмната кула. Всички от семейството на Роланд бяха мъртви — последната жертва бе незаконният му син. Сега Елд и Кулата най-сетне щяха да се съединят.
Първо обаче трябваше да се погрижи за момчето.
— Чуй ме добре, Патрик — каза той и хвана младия художник за раменете с двете си ръце. — Ако искаш да оживееш, за да нарисуваш всички картини, които ка е складирала в бъдещето ти, не ми задавай нито един въпрос, нито ме карай да повторя каквото и да било.
Юношата го изгледа, ококорен и безмълвен под чезнещата алена светлина. Песента на Кулата се издигаше около тях като огромна звукова стена, заливаща ги с една-единствена дума: „КОМАЛА“.
— Върни се на пътя. Събери всички здрави консерви. Трябва да ти стигнат за обратния път. Сетне тръгни по Тауър Роуд в посоката, от която дойдохме. Не се отклонявай от пътя! Сигурен съм, че ще се справиш.
Патрик кимна разбиращо. Роланд видя, че момчето му вярва, и въздъхна облекчено. Вярата щеше да го защити по-добре от револвер, пък бил той и от сандалово дърво.