Ала в същото време има и нещо хубаво.
По дяволите, та това е истинско чудо!
— Студено ли ти е? — пита той.
— Не, добре съм. Защо?
— Цялата потрепери.
— Това е заради сметаната. Много е сладка — казва тъмнокожата жена, след което изплезва език и изблизва пухкавия крем, без да откъсва поглед от лицето на мъжа пред нея.
— Дори и сега да не ти е хладно, съвсем скоро ще затракаш със зъби от студ — усмихва се Еди. — По радиото казаха, че довечера температурата ще падне с десет градуса. Затова съм ти донесъл нещичко. — Той бръква в задния си джоб и изважда оттам плетена шапка — от тези, с които можеш да покриеш и ушите си. Сузана поглежда към шапката и вижда две думи, избродирани с червен конец: „ВЕСЕЛА КОЛЕДА“.
— Купих я от „Брендио“ на Пето Авеню — казва мъжът.
Тъмнокожата жена никога не е чувала за „Брендио“. „Брентано“ да — знаеше такава книжарница, — но не и „Брендио“. Но, естествено, в онази Америка, където тя бе израснала, не беше чувала нито за напитката „Ноз-а-ла“, нито за автомобилите „Такуро Спирит“.
— Гласовете ли те накараха да я купиш? — пита насмешливо тя.
Той се изчервява.
— Всъщност… да. Сложи си я.
Шапката просто залепва на главата й.
— Кажи ми нещо — започва Сузана. — Кой е сегашният ни президент? Няма да ми кажеш, че е Роналд Рейгън, нали?
Мъжът й хвърля изумен поглед, след което се усмихва.
— Моля? Онзи стар актьор, който водеше предаването „Дните в Долината на смъртта“? Майтапиш се, нали?
Тя поклаща глава.
— Винаги съм си мислела, че ти си този, който си прави подобни шеги с бедния Рони Рейгън, Еди.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Няма значение. Само ми кажи кой е президент.
— Гари Харт — изрича бавно той, сякаш говори на малко дете. — От Колорадо. За малко да изхвръкне от президентската надпревара през 1980 — както съм сигурен, че знаеш — заради онази работа с „Маймунска работа“. Ала после каза: „Да вървят на майната си всички, които не разбират от майтап“ и продължи кампанията си. Спечели изборите с огромно мнозинство110.
Ала Сузана го наблюдава така съсредоточено, че усмивката му помръква.
— Не се бъзикаш с мен, нали? — пита Еди.
— А ти бъзикаш ли ме за гласовете, които звучат в главата ти и те будят в два посред нощ?
Събеседникът й изглежда потресен.
— Откъде би могла да знаеш това?
— Дълга история. Може би някой ден ще ти я разкажа. — „Стига все още да си я спомням“ — минава през ума й.
— Де да бяха само гласовете — въздъхва младият мъж.
Тя сбърчва чело.
— Какво искаш да кажеш?
— От известно време те сънувам. Вече няколко месеца. Чаках те. Мамка му, та ние изобщо не се познаваме… това е абсолютна психария… имаш ли къде да отседнеш? Не, нали?
Тя клати глава. Имитирайки Джон Уейн (или по-скоро Блейн), безногата жена изрича:
— Не познавам пукнат човек в Додж, страннико.
Сърцето й бие бавно и тежко в гърдите й, ала тя усеща как вътре в нея се надига вълна на неизмерима радост. Всичко ще бъде наред. Не й е известно нищо повече, ала е твърдо убедена в това. Този път ка работи в нейна полза, а силата на ка е огромна. Знае това от собствен опит.
— Ако те попитам откъде те познавам… или откъде си дошла… — Млъква, поглежда я смутено и продължава: — Или как стана тъй, че вече те обичам?
Тя се усмихва. Толкова приятно е да се усмихваш — особено когато половината лице не те боли, защото онова, което я измъчваше (май беше някакъв белег, не помни вече), го няма.
— Захарче — отвръща му тя, — както ти казах, историята е дълга. Някой ден ще ти разкажа всичко… което си спомням. Напълно възможно е да ни предстои и някаква работа. За една компания, наречена корпорация „Тет“. — Тя се оглежда и пита: — Коя година сме?
— Хиляда деветстотин осемдесет и седма — гласи отговорът му.
— И ти живееш в Бруклин, нали? А може би в Бронкс?
Младият мъж, който бе дошъл тук заради сънищата си и гласовете, звучащи в главата му — с чаша горещ шоколад в ръката си и шапка с надпис „ВЕСЕЛА КОЛЕДА“ в задния си джоб — избухна в смях.
— Боже мой, не! Аз съм от „Уайт Плейнс“111! Дойдох с влака заедно с брат си. Той също е тук. Ей го там — искаше да разгледа по-отблизо белите мечки.
110
Гари Харт (р. 1937) е юрист, сенатор-демократ от Колорадо. През 1986–1987 г, предприема опити да стане кандидат за президент на Демократическата партия, ала през 1988 бива отстранен заради грандиозен скандал, предизвикан от публикацията в пресата на негови снимки с 29-годишната манекенка Дона Райе, седнала в скута му. — Б. пр.