Неговият брат. Хенри. Великият мъдрец и непоправим наркоман. Сърцето й се сви.
— Нека ви запозная.
— Не, наистина, аз…
— Слушай, ако ще бъдем приятели, ще трябва да се сприятелиш и с малкото ми братче. С него сме като дупе и гащи. Джейк! Хей, Джейк!
Тъмнокожата жена не бе забелязала момчето, застанало до ограждението, отделящо островчето на полярните мечки от останалата част на парка, ала сега то се обръща и сърцето й за малко да изскочи от гърдите й. Джейк им махва с ръка и се насочва към тях.
— Джейк също те сънуваше — казва й Еди. — Това бе единственото доказателство, че не ми хлопа дъската. Повече от обичайното, де.
Сузана го хваща за ръката — тази така позната, любима ръка — и когато пръстите им се преплитат, си мисли, че ще умре от щастие. Има толкова много въпроси — ще ги зададе съвсем скоро, — ала за момента само един от тях има значение. И когато снегът започва да вали по-силно и снежинките посипват косата, миглите и раменете му, тя го задава.
— Ти и Джейк… каква е фамилията ви?
— Торен112 — отвръща младият мъж. — Немска е.
Преди някой от тях да е успял да каже нещо друго, към тях се присъединява Джейк.
Искате да знаете дали тримата са живели щастливо до края на дните си? Не мога да ви кажа това, защото така става само в приказките. Ала в живота им имаше щастие.
И те наистина живяха.
Под стелещата се и понякога зрима магия на Лъча, който свързва мечока Шардик и костенурката Матурин от двете страни на Тъмната кула, те наистина живяха.
Това е всичко.
И то е достатъчно.
Кажете „благодаря“.
Открита
Кода
ЕДНО
Разказах цялата си история до края и съм доволен. Тя е от онези истории (залагам и последния си цент), които само един добър Бог би запазил за накрая — пълна е с чудовища, чудеса и пътешествия между най-различни светове. Сега мога да спра, да оставя перото си и да дам почивка на уморената си ръка (навярно не завинаги; ръката, която словостреля, има собствено съзнание и понякога отново й се приисква да потанцува върху белия лист). Вече мога да затворя очите си за Средния свят и всички светове, простиращи се отвъд него. Обаче някои от вас, мои верни читатели — вам принадлежат ушите, без които нито една история няма да просъществува и един ден — не одобрявате това. Вие сте от онези сурови, устремени към крайната цел хора, които не вярват, че радостта се крие в самото пътешествие, а не в неговия край, колкото и често да са ви доказвали обратното. Вие сте от онези несретници, които все още бъркат правенето на любов с онази жалка струйка, бликваща в края на интимната игра (оргазмът в края на краищата е просто способ, до който прибягва Господ, за да ни каже, че всичко е свършило и е време да спим). Вие сте онези жестоки читатели, които отричат Сивите заливи, където отиват уморените герои, за да си отдъхнат113. Вие казвате, че искате да узнаете какво е станало накрая. Казвате, че искате да последвате Роланд в Кулата; казвате, че именно за това сте си дали парите, че това е зрелището, което сте дошли да вкусите.
Надявам се, че повечето от вас са по-мъдри. Че знаете кое е главното. Надявам се, че сте дошли да чуете историята, а не да прелистите набързо страниците, за да се доберете до финала. Лко искате да видите края, трябва само да отгърнете последната страница и да прочетете онова, което е написано там. Ала всички финали са жестоки. Всеки край е затворена врата, която никой човек (пък бил той и манихеец) не може да отвори. Написал съм много, но само поради тази причина, поради която си обувам панталоните сутрин, преди да изляза от спалнята — просто такъв е обичаят.
Затова, мой скъпи Верни читателю, ти казвам следното — можеш да спреш дотук. Така последният ти спомен от тази история ще бъде как си видял Еди, Сузана и Джейк в Сентрал Парк, отново заедно за пръв път, заслушани в детския хор, който изпълнява „Що за дете е това“. Дори можете да си представите, че рано или късно Ко (най-вероятно в кучешки облик с дълга шия, странни, обрамчени в златисто очи и лай, който понякога звучи като човешка реч) също ще се присъедини към тях. Би било чудесно, нали? Поне аз мисля така. И много близо до „живели щастливо до края на дните си“. По-близо от дупе и гащи, както би подметнал Еди.
Ако продължиш нататък, най-вероятно ще се разочароваш и ще се натъжиш. На колана ми остана да виси само един ключ и той отключва тази последна врата, на която пише