Читателите ще размишляват над това доколко „реален“ е този Стивън Кинг, с когото са се срещнали в шестия и седмия том. Отговорът е: „немного“, макар че онзи Стивън Кинг, когото Еди и Роланд срещат в Бриджтън (в „Песента на Сузана“), доста прилича на това, което бях по онова време. Що се отнася до Стивън Кинг от последната книга… ами, да го кажем така — жена ми ме помоли да не давам на феновете на поредицата прекалено точна и подробна информация къде живеем и какви сме всъщност. Съгласих се напълно с нея. Но не защото исках — според мен едно от нещата, които движат тази история, е пробивът на един измислен свят в реалния, — а защото писането ми засяга не само моя, но и нейния живот, и съпругата ми не е длъжна да изпитва каквито и да е неудобства заради това, че ме обича и живее с мен. Ето защо си позволих силно да изменя географията на Северен Мейн, надявайки се, че читателите ще разберат защо съм го направил. Така че ако внезапно ви се прииска да се отбиете у нас и да ни кажете „здрасти“, пак си помислете, преди да излезете от дома си. Семейството ми и без това страда от липса на уединение, за да стеснявам още повече рамките на личното ни пространство, ако ви е угодно. Аз общувам с вас посредством книгите си; нека и вие общувате с мен чрез тях. Това е напълно достатъчно. От името на Роланд и неговия катет — вече разтурен, кажете „сбогом“ — ви благодаря, задето дойдохте и споделихте приключенията им с мен. Нито един проект в живота ми не ми е коствал толкова усилия и знам (никой не знае това по-добре от мен), че не мога да го нарека напълно задоволителен. Нима има нещо, родено от въображението ни, което да е съвършено? Въпреки всичко не бих дал нито една минута от времето, в което живях в митичното къде и кога на Роланд. Онези дни в Средния и Крайния свят бяха необикновени. В тези дни въображението ми бе толкова живо, че можех да помириша праха и да чуя проскърцването на кожата.
Стивън Кинг
21 август 2004