— Разбра ли откъде трябва да минем? — попита Роланд.
— Да.
— Добре. Всичко се сгромолясва наведнъж, Еди. Трябва да се доберем до Сузана колкото се може по-скоро; същото трябва да сторят и Джейк, и отец Калахан. Бебето всеки момент ще се роди, каквото и да представлява. А може вече и да се е родило.
„Завийте надясно, когато се върнете на Канзас Роуд“, бе казал служителят на Еди (Канзас — също като в приказката за Дороти, Тото и леля Ем; всичко се сгромолясва наведнъж) и той направи точно това. Този път ги насочи на север. Слънцето се бе скрило зад дърветата вляво от тях и сянката им покриваше и двете ленти на шосето. Младият стрелец имаше абсолютно реалното усещане, че времето се изплъзва между пръстите му като приказно скъп плат, който е прекалено фин и гладък, за да може да бъде задържан. Настъпи газта и старичкият форд на Джон Кълъм, чийто двигател вече се закашляше, започна да увеличава скоростта си. Когато стигна до осемдесет километра в час. Еди реши да не пришпорва повече вехтата машина. Канзас Роуд имаше много завои, а на всичкото отгоре бе и в ужасно състояние.
Роланд бе извадил листа от джоба на ризата си и съсредоточено го изучаваше. Еди се съмняваше, че неговият дин може да разчете документа — писмеността на този свят бе доста по-различна от тази в Гилеад и винаги щеше да бъде мистерия за него. В горната част на листа, над колебливия, ала четлив почерк на Дипно (и безценния подпис на Калвин Тауър), се мъдреха усмихнат нарисуван бобър и думите „СПОСОБЕНТ НА ВАЖНИ НЕЩА“. Глупав каламбур, ако изобщо можеше да се нарече така.
„Не харесвам тъпите въпроси и няма да играя тъпи игрички“ — помисли си Еди и внезапно се усмихна. Това беше позиция, към която Роланд все още се придържаше — младият стрелец бе сигурен в това, независимо от обстоятелството, че докато пътуваха с Блейн Моно, животът им бе спасен от няколко тъпи въпроса, изстреляни в подходящия момент. Отвори уста, за да изтъкне, че това, което навярно представляваше най-значимият документ в историята на света — по-важен от Хартата на свободата. Декларацията за независимостта и теорията на Айнщайн за относителността — имаше за заглавие глупав каламбур, ала преди да каже и една дума, вълната ги връхлетя.
ДВЕ
Стъпалото му се хлъзна от педала на газта и това беше хубаво, защото в противен случай двамата стрелци можеха сериозно да пострадат, а не бе изключено и да загинат. Когато вълната ги заля, управлението на стария форд галакси на Джон Кълъм отиде на последно място в списъка с приоритети на Еди Дийн. Усещането можеше да се сравни с момента, в който влакчето на ужасите се издига до върха по време на първата си обиколка, поколебава се за момент… поклаща се… полита надолу… и ти внезапно пропадаш в бездната; топлият летен въздух те шиба в лицето и гърдите, а стомахът ти се рее във висините, останал нейде далече зад теб.
В този момент Еди забеляза, че всичко в колата на Кълъм се е разлетяло във въздуха — пепелта от лулата му, два молива и един кламер от таблото, неговият дин и — да, приятели и съседи! — самият той, преданият ка-май на своя дин. Нищо чудно, че бе изгубил стомаха си! (Младият стрелец не осъзнаваше, че самият автомобил, спрял встрани от пътя, също се рееше във въздуха, клатушкайки се на петнайсетина сантиметра над земята като лодка сред невидимо море.)
После обрамченият с дървета селски път изчезна. Бриджтън изчезна. Светът изчезна. Разнесе се звънът на тодашните камбанки, отблъскващ и гнусен, и на Еди му се прииска да заскърца със зъби… само дето зъбите му също бяха изчезнали.
ТРИ
Също като Еди и Роланд имаше ясното усещане, че първо е повдигнат, а после увисва, сякаш земната гравитация бе изгубила властта си над него. Той чу камбанките и се почувства издигнат отвъд стената на съществуването, ала си даваше сметка, че това не е истински тодаш — поне не приличаше на онзи, в който бяха изпаднали преди. Сегашното преживяване му напомняше за това, което Ванай наричаше авен кал — тази фраза означаваше „понесен от вятъра“ или „вдигнат на гребена на вълната“. Само дето кал, за разлика от по-обичайната дума кас, се използваше за обозначаване на естествени стихии с чудовищни измерения — не вятър, а ураган; не вълна, а цунами.