Алън обмисли всички за и против това да излъже и накрая реши, че ще е по-безопасно да каже истината, и то преди всичко защото не се съмняваше, че този човек, ако изобщо беше човек, притежава безпогрешен, вграден детектор на лъжата.
— Не точно заради това — отвърна Алън и му каза за обаждането на Фъзи Мартин.
Старк кимаше утвърдително, още преди Алън да му е разказал всичко.
— Стори ми се, че видях нещо да просветва в един от прозорците на къщата — каза той и се закиска. Доброто му настроение се бе възвърнало. — Бре, бре! Провинциалистите не могат да не си пъхат носа навсякъде, нали така, шерифе Алън? Нямат си какво друго да правят, така че би било странно, ако не любопитстваха! И така — какво направи ти след разговора с тоя?
Алън му каза и това. Ала и този път не излъга защото вярваше, че Старк вече знае какво е направил. А и самият факт, че Алън бе пристигнал сам, даваше отговор на повечето въпроси. Алън си помисли, че Старк всъщност искаш да провери дали той бе достатъчно глупав да се опита да излъже.
Когато разказа всичко, Старк рече:
— Окей, това е добре. Това увеличава шансовете ти да изживееш още един ден, в борба с дявола, шерифе Алън. Слушай ме сега. Ще ти кажа какво ще направим веднага след като бебетата се нахранят.
7.
— Сигурен ли си, че знаеш какво точно трябва да кажеш? — пак го попита Старк. Бяха в предното антре до телефона, единствения апарат в цялата къща, който работеше.
— Да.
— И няма да се опиташ да предадеш някакви кодирани съобщения на дежурния?
— Няма.
— Това е добре. Иначе ще направиш ужасна грешка, ако забравиш, че си вече възрастен човек и решиш да си играеш на „Пещерата на пиратите“ или „Леговището на крадците“. Някой може да пострада.
— Ако можеше да престанеш за малко със заплахите.
Лицето на Старк отново се разтегли в непоносимата му широка усмивка. Държеше Уилям в ръце, за да е сигурен, че Лиз ще продължи да се държи добре. Сега погъделичка бебето под мишницата.
— Не мога да направя това — каза Старк. — Ако човек тръгне против собствената си природа, ще вземе да получи запек, шерифе Алън.
Телефонът беше върху една маса до широк прозорец. Алън вдигна слушалката и огледа насрещния горист склон от другата страна на алеята за коли за врабчета. Нямаше нито едно. Поне засега.
— Какво гледаш, брато?
— А? — Алън хвърли поглед към Старк. Очите от разлагащото се лице на Старк го гледаха изпитателно.
— Чу много добре какво те попитах — Старк посочи с ръка пътя и Торонадото. — Ти не гледаше през прозореца просто така защото има прозорец пред тебе. Имаше вид на човек, който очаква да види нещо определено. Искам да ми кажеш какво очакваш да видиш.
Алън усети как студени тръпки на ужас пробягаха по тялото му.
— Тад — каза той със спокоен тон. — Гледам за Тад, както и ти. Трябва скоро да пристигне.
— Дано да казваш цялата истина. Така ли е? — Старк вдигна Уилям малко нагоре. Поглади закръгленото коремче на бебето с дулото на пистолета си, гъделичкайки го. Уилям се засмя и докосна нежно разлагащата се буза на Старк, сякаш искаше да му каже, че го е гъдел и да не прави така… но че все пак му е и забавно.
— Да — отвърна Алън и преглътна шумно.
Старк плъзна дулото до брадичката на Уилям и погъделичка бебето по вратлето. Уилям се засмя.
„Ако Лиз се появи в този момент и го види какво прави, направо ще откачи“ — помисли си Алън.
— Сигурен ли си, че ми каза абсолютната истина, шерифе Алън? Не криеш нищо от мен, нали?
— Не — каза Алън. „Само за врабците в гората около къщата на Уилямс.“ — Нищо не крия.
— Окей. Вярвам ти. Поне засега. Хайде сега, давай, свърши си работата.
Алън набра номера на службата на шерифа в Касъл Каунти. Старк се наведе към него, за да слуша. Наведе се толкова близо, че на Алън му прилоша от миризмата на гнилоч.
Шийла Бригам вдигна още след първото позвъняване.
— Здрасти, Шийла. Алън е. Тук съм при Касъл Лейк. Опитах се да се обадя по радиото, обаче знаеш как е връзката оттук.
— Такава не съществува — каза тя и се засмя.
Старк се усмихна.
8.
Когато двамата излязоха от кухнята и завиха зад ъгъла на антрето, Лиз отвори чекмеджето и извади най-големият кухненски нож. Тя хвърли бърз поглед към вратата, съзнавайки, че всеки момент Старк можеше да се появи там, за да провери какво прави тя. Но засега го нямаше.