Чуваше ги да си разговарят. Старк говореше нещо за начина, по който Алън гледаше през прозореца.
„Трябва да направя това — каза си тя. — Сама трябва да го направя. Той дебне Алън, като котка, а дори и да можех да кажа нещо на Тад, това би влошило положението… тъй като той може да чете мислите на Тад.“
Държейки Уенди в едната си ръка, тя свали обувките си и притича боса в хола. Там имаше диван, така разположен, че който седи на него да се наслаждава на гледката на езерото. Тя пъхна касапския нож под една от възглавниците… но не прекалено навътре, така че като седнеше на дивана да й бъде под ръка.
А ако седнеха един до друг, тя и старата лисица Джордж Старк, и Джордж щеше да й е под ръка.
„Мога да успея да го накарам да направи това — помисли си тя, притичвайки обратно в кухнята. — Да, мога и да успея. Той ме харесва. И това е отвратително… но не чак толкова, че да не се възползвам от него.“
Върна се в кухнята, очаквайки да завари там Старк, който да й се усмихне със своята отвратителна, нечовешка усмивка, разкривайки малкото му останали зъби. Обаче в кухнята нямаше никой. Чу, че Алън все още говореше по телефона. Представи си как Старк стои до него и подслушва. Значи това поне стана. „Ако имам късмет — помисли си — Старк ще е мъртъв, когато Тад пристигне.“
Тя не искаше те да се срещнат. Не й бяха ясни всички мотиви, заради които така отчаяно искаше да предотврати тази тяхна среща, но ясно съзнаваше поне една от причините: страхуваше се, че „сътрудничеството“ между тях може да свърши работа. Още повече се страхуваше от резултата на едно такова успешно сътрудничество.
Защото в крайна сметка само един от тях двамата щеше да остане да властва над двойствената природа на Тад Бомънт. Само един човек можеше да оцелее физически след такова тотално раздвоение на личността. И ако Тад наистина дадеше начален тласък на Старк, ако Старк се научеше да пише сам, щяха ли да изчезнат раните му?
Лиз смяташе, че щяха. Дори смяташе, че Старк щеше да заприлича по външен вид на нейния съпруг.
И след колко време (в случай, че Старк не ги убиеше и успееше да се измъкне невредим) щяха да се появят първите рани по лицето на Тад!
Тя не мислеше, че ще е нужно много време. И дълбоко се съмняваше, че Старк ще има някакъв интерес да помогне на Тад да не започне да се разлага и да не изчезне съвсем, забравил всичките си хубави мисли завинаги.
Лиз нахлузи обувките си и започна да разтребва ранната вечеря на бебетата. „Копеле такова — помисли си тя, докато бършеше плота и пълнеше мивката с топла вода. — Ти си един псевдоним само, ти си натрапникът, а не моят съпруг.“ Тя изсипа малко течен сапун в мивката и отиде до хола, за да види какво прави Уенди. Бебето пълзеше по пода, като вероятно търсеше братчето си. Зад плъзгащата се стъклена врата, късното следобедно слънце чертаеше златна пътека по синята повърхност на езерото.
„Мястото ти не е тук. Ти си най-отвратителното нещо. Противен си за гледане, а още по-противна е мисълта за тебе.“
Тя погледна към дивана с дългия, остър нож, скрит удобно в него.
„Но аз мога да оправя нещата. И ако Бог е с мен, всичко ще си дойде на мястото.“
9.
От миризмата на Старк наистина му прилошаваше. Имаше чувството, че всеки момент ще повърне, но се опитваше да говори съвсем естествено.
— Върна ли се вече Норис Риджуик, Шийла?
До него Старк гъделичкаше Уилям със своя четиридесет и пет калибров.
— Още не, Алън. Съжалявам.
— Ако дойде, той да ме замества. А дотогава нека Клът върши тая работа.
— Но неговата смяна…
— Да, свърши смяната му, знам. Но съветът ще трябва да плати на Клът за извънредна работа. И знам, че Кийтън ще негодува, обаче какво мога да направя? Не мога да мръдна оттук с тази кофти радиовръзка и със скапания карбуратор, който се поврежда всеки път като го погледнеш накриво. Обаждам ти се от къщата на Бомънтови. От щатската искаха да проверя каква е хавата тук, но се оказа, че са ме пратили за зелен хайвер.
— Това не е хубаво. Искаш ли да предам нещо? На щатската полиция, например.
Алън погледна Старк, чието внимание изглеждаше изцяло заето с това да гъделичка засмяното малко момченце в ръцете си. В отговор на този въпросителен поглед Старк му кимна разсеяно.
— Да. Обади се в управлението в Оксфорд. Мисля да хапна нещо в заведението за пилета и после пак да се отбия да проверя какво става тук. В случай, разбира се, че успея да запаля колата. Ако не успея, ще видя какво има в килера на Бомънтови. Шийла, я им предай следното.
Без да погледне към Старк, Алън почувства как той наостря уши. Дулото на пистолета спря да се движи и се насочи право в пъпчето на Уилям. Алън чувстваше как по гърба му се стичат ледени струйки пот.