— Знам какво правя — каза Тад. — Имай ми доверие, Алън. Лиз, вземи ножа и го хвърли в езерото.
„Аз също имам своя роля — помисли си Алън. — Ролята е малка, незначителна, но я си спомни какво казваше оня в колежа в часовете по драматично изкуство: няма незначителни роли, има само незначителни актьори.“
— Мислиш, че ще ни пусне просто така? — попита невярващо Алън. — Че ще се покатери по хълма и опашката му ще се поклаща като на малкото агънце на Мери? Човече, направо си откачил.
— Разбира се, че съм луд — засмя се Тад. И неговият смях прозвуча така зловещо, както и този на Старк, като смеха на човек, висящ над пропастта на забвението. — Той е откачен, а нали аз го създадох? Като зъл демон, който се ражда от главата на някой треторазреден Зевс. Но аз знам какво трябва да направя — Тад се обърна и погледна сериозно Алън в очите за първи път. — Знам какво трябва да направя — повтори той бавно, натъртвайки всяка дума. — Хайде, Лиз.
Алън изръмжа възмутен и се обърна с гръб, сякаш, за да покаже, че не иска да има нищо общо с тях.
Лиз прекоси хола с чувството, че всичко това става насън. Приклекна до дивана и извади ножа.
— Внимавай много с това нещо — каза Старк. Гласът му беше много сериозен и си личеше, че е нащрек. — И децата ти биха те посъветвали същото, ако можеха да говорят.
Тя се обърна, приглади косата си назад и видя, че той беше насочил пистолета си към Тад и Уилям.
— И без това внимавам! — каза Лиз почти разплакана, с разтреперан, яден глас. Тя отвори плъзгащата се стъклена врата и излезе на пристана. На перилата бяха накацали шест врабчета. Разделиха се на две групи от по три, когато тя се приближи към тях, но не отлетяха.
Алън видя как тя спря за момент, гледайки ги, хванала дръжката на ножа между пръстите си. А острието му приличаше на оловната тежест на отвес насочен към дървения пристан. Алън погледна към Тад и видя, че той я наблюдава напрегнато. Най-накрая той погледна и Старк.
Старк също следеше внимателно Лиз, но на лицето му нямаше нито изненада, нито подозрение. Внезапно в съзнанието на Алън се появи съвсем налудничава мисъл: „Той не ги вижда! Не си спомня какво е написал на стените на онези два апартамента и сега не ги вижда! Той изобщо не знае, че те са тук!“
В този миг изведнъж усети, че и Старк го наблюдаваше, преценяваше го със своя студен, мрачен поглед.
— Какво си ме зяпнал? — попита го Старк.
— Искам добре да запомня какво значи да си наистина грозен — отвърна Алън. — Може да ми се прииска да разкажа някой ден на внуците си.
— Ако не внимаваш какви ги дрънкаш, изобщо няма да ти се наложи да мислиш за внуци — каза Старк. — Ама хич няма да ти се наложи. Затова стига си зяпал, шерифе Алън. Не е разумно от твоя страна.
Лиз хвърли ножа. Когато чу как той тупна в храстите на двадесет и пет стъпки под нея, тя наистина се разплака.
4.
— Хайде всички да се качим горе — каза Старк. — Там е кабинетът на Тад. Предполагам, че ще искаш да ползваш пишещата си машина, нали, брато?
— Не и за тази книга — отвърна Тад. — Знаеш много добре как стоят нещата.
— Така ли? — По устните на Старк пробяга едва забележима усмивка.
Тад посочи моливите в джоба на ризата си.
— Тях използвам, когато искам да се свържа с Алексис Машин и Джак Рейнджли.
Старк изглеждаше невероятно поласкан.
— Да, така си е, нали? Ама сметнах, че тоя път можеш да искаш да бъде другояче.
— Няма да е по-различно, Джордж.
— И аз си донесох — каза той. — Три кутии. Шерифе Алън, бъди така добър да изтичаш до колата и да ми ги донесеш. Те са отпред в жабката. Останалите ще наглеждаме бебетата. — Той погледна Тад, изсмя се с налудничавия си смях и поклати глава. — Дърто куче!
— Прав си Джордж — каза Тад и се усмихна. — Двамата сме прекалено дърти, за да се учим на нови трикове.
— Ти май си се наточил вече, а брато? Каквото искаш ми разправяй, обаче нямаш търпение да я подхванеш. По очите ти го разбрах. Искаш да започнеш.
— Да — каза просто Тад и Алън си помисли, че той казва истината.
— Алексис Машин — каза Старк. Жълтеникавите му очи искряха.
— Точно така — рече Тад и неговите очи също искряха. — Нарежи го, докато съм тук и гледам.
— Добре си го схванал! — възкликна Старк и се разсмя. — Искам да видя кръв да тече. Не ме карай да повтарям.
Сега и двамата се разсмяха.
Лиз погледна Тад, после Старк, после пак съпруга си. Пребледня като платно, защото вече не виждаше никаква разлика.
Изведнъж ръба на пропастта се оказа по-близо от всякога.
5.
Алън излезе, за да донесе моливите. Остана в колата само няколко секунди, но му се стори доста по-дълго и беше много доволен, когато отново излезе на чист въздух. В колата имаше тежка, неприятна миризма, от която се почувства леко замаян. Докато ровеше в Торонадото на Старк, имаше чувството, че е напъхал главата си в таванска стая, където някой е разлял шише хлороформ.