Обаче кълвяха Старк.
Кръвта бликна от лицето му от сто места. Едното му синьо око изхвръкна. Едно врабче кацна на яката на ризата му и зарови човката си в дупката от молива, който Тад бе забил във врата му. Птицата успя да клъвне три пъти, тап-тап-тап, като изстрелите на картечница, преди Старк да успее да го докопа и да го стисне в юмрука си, сякаш бе изрязано от хартия врабче.
Тад приклекна до бебетата. Птиците накацаха и по него. Не го кълвяха, просто стояха.
И наблюдаваха.
Старк изчезваше. Той се превръщаше в жива, гърчеща се скулптура изградена от птици. Кръв се стичаше по крила и пера. Някъде под тях Тад чу острия звук от разцепващо се дърво.
„Пробили са в кухнята“ — помисли си той. Сети се за газта, с която се захранваше печката, но тази мисъл беше някак незначителна, далечна пред това тук.
Сега чу звук наподобяващ пляскане по мокра кожа. Това беше живата плът на Джордж Старк, която врабците късаха от костите му.
— Дойдоха за тебе, Джордж — чу той собствения си шепот. — Дойдоха за теб. Бог да ти е на помощ сега.
9.
Алън усети, че пред тях се отваря пространство и надникна през дупките с форма на диамант на одеялото. Една цвъчка се стече веднага по бузата му и той я изтри. Над стълбището беше пълно с птици, но броят им беше по-малко. Тези, които още бяха живи, явно бяха стигнали до целта.
— Хайде — каза той на Лиз и двамата тръгнаха пак по ужасния килим от телата на мъртви птици. Тъкмо стигнаха до площадката на втория етаж, когато чуха вика на Тад:
— Вземете го! Вземете го! ЗАНЕСЕТЕ ГО ОБРАТНО В АДА, КЪДЕТО МУ Е МЯСТОТО!
И шумът от врабците се превърна в истински ураган.
10.
Старк направи последно, отчаяно усилие да се освободи. Нямаше къде да мърда, къде да избяга, ала все пак опита. И това беше в негов стил.
Масата от птици, която покриваше тялото му, се премести заедно с него. Гигантските му, подпухнали ръце, покрити с пера, глави, крила се вдигнаха нагоре, после се удариха в тялото му, пак се вдигнаха и се кръстосаха на гърдите му. Птиците, някои от тях мъртви, други ранени, паднаха на земята и за момент пред очите на Тад се разкри такава картина, която щеше да го преследва до края на живота му.
Врабците изяждаха Джордж Старк. Очите му ги нямаше. На тяхно място бяха останали две огромни, черни дупки. Носът беше само откъснато парче кърваво месо. По-голямата част от челото му и косата му липсваше и отдолу се белееше покрития със слуз череп. Яката на ризата му все още обрамчваше врата му, ала нищо друго не бе останало от него. Ребрата му — бели издутини, стърчаха от кожата. Птиците бяха разпорили корема му. Част от тях се бяха скупчили в краката му, поглеждаха нагоре с огромно внимание и после се счепкваха за разкъсаните, кървящи остатъци от червата му. Видя и още нещо.
Врабците се опитваха да го вдигнат. Опитваха се… и много скоро щяха да успеят. Когато тялото му олекнеше достатъчно, щяха да направят именно това.
— Вземете го! Вземете го! ЗАНЕСЕТЕ ГО ОБРАТНО В АДА, КЪДЕТО МУ Е МЯСТОТО!
Виковете на Старк внезапно прекъснаха, когато стотиците кълвящи човки стигнаха до гласните му струни. Врабците се струпаха под мишниците му и за секунда краката му се отделиха от земята.
Той свали ръце, това което бе останало от тях, в яростен жест, премазвайки десетки… но други птици, два пъти повече, заеха мястото им.
Тропането от кълвящите човки и звукът от разцепващо се дърво от дясната страна на Тад внезапно се усили. Той отмести поглед в тази посока и видя как дървената, източна стена на кабинета се къса като хартия. За миг само той забеляза хилядите жълти човки, които я пробиха едновременно. Тогава грабна бебетата и ги прикри с тялото си. За първи и последен път в живота си може би се движеше с такава гъвкавост.
Стената се срути с трясък сред облак от трески и стърготини. Тад затвори очи и притисна децата си силно към себе си.
Повече той не видя.
11.
Но Алън и Лиз видяха.
Когато облакът от птици над тях и около тях оредя, свалиха одеялото до раменете си и откриха главите си. Лиз се запрепъва в гостната стая към отворената врата на кабинета и Алън я последва.
За миг той не можа да види какво става в кабинета. Пред очите му беше само кафявочерния облак. След това постепенно успя да различи една фигура, една ужасяваща фигура. Това беше Старк. Целият беше покрит с птици, които го изяждаха жив и въпреки това той още не бе умрял.
Надойдоха още птици. Алън си помисли, че пронизителното им, непрестанно цвърчене ще го подлуди. И тогава той видя какво всъщност правеха те.