— Оценявам го — каза Люк, — но освен ако не се случи нещо наистина ужасно, по-добре да изчакам да поправят моя.
— Добре. Как е генерал Калризиан?
— В медицинска камера е, като тази в моя изтребител — сухо отвърна джедаят. — Всички лекари и медицински роботи в болницата са заети с ранените в битката. Изваждането на късчета метал и стъкло от леко пострадал цивилен не ги занимава в момента.
— Едва ли е особено доволен.
— Виждал съм го и в по-добро настроение — призна Люк.
— най-добре да отида да се опитам да накарам лекарите да се заемат с него. А ти подбутни слуисианската бюрокрация от твоята страна. Ако и двамата натиснем достатъчно, може би ще се срещнем в средата. Уедж цъкна с език:
— Добре. Скоро ще се чуем пак.
След едно последно прещракване връзката прекъсна.
— Късмет — тихо добави Люк, изправи се от обществения терминал и тръгна през централната приемна на Слуис Ван към лекарското отделение.
Ако и другите обществени системи в Слуис Ван бяха пострадали от имперското нападение толкова, колкото линиите за вътрешна връзка, сигурно щеше да минат немалко часове, преди някой да намери достатъчно свободно време, за да сложи нови компресори на един граждански изтребител.
Но въпреки това нещата не бяха толкова зле, колкото можеше да бъдат. Люк внимателно си проправяше път през забързаните тълпи, които едва ли не тичаха във всички посоки наведнъж. Тук имаше и няколко кораба от Новата република, чиито механици можеха да се окажат по-склонни от слуисианците да поправят изтребителя на един бивш офицер. И ако нещата съвсем се влошеха, щеше да се опита да се свърже с Корускант и да види дали Мон Мотма не може да ускори малко работата им.
Но този вариант си имаше и отрицателна страна — обаждането за помощ щеше да създаде впечатлението за слабост, а едва ли показването на слабост пред съветник Фейлия бе подходящо в този момент. Поне така му се струваше. От друга страна, ако покажеше, че винаги може да разчита на личното внимание на най-високопоставения човек в Новата република, това щеше да изглежда като знак за сила и единство.
Люк недоволно поклати глава. Вероятно способността да разбере и двете страни в спора бе много полезно качество за един джедай, но пък допълнително усложняваше политическите машинации. И това беше още една основателна причина, поради която винаги се беше опитвал да остави политиката на Лея. И сега можеше само да се надява, че тя е достатъчно способна да се справи с предизвикателството.
И болничното отделение бе претъпкано като останалите отсеци в главната станция на Слуис Ван, но тук поне много от хората лежаха мълчаливо на пода или се подпираха на стените, а не се щураха насам-натам. Люк си проправи път през разхвърляните по коридора кресла и носилки и стигна до голяма зала, превърната в чакалня за не толкова спешните случаи. Ландо Калризиан, обзет от очевидно нетърпение и отегчение, бе настанен в далечния ъгъл. С едната си ръка той притискаше към гърдите си сърдечен седатор, а с другата едва държеше електронен бележник и го гледаше.
— Лоши новини? — попита джедаят.
— Като всичко, дето ми се струпа на главата напоследък — отвърна приятелят му и хвърли електронния бележник на празния стол встрани. — Цената на фредиума отново пада на борсата. Ако не се покачи малко през следващите месеци, ще загубя няколко стотици хиляди долари.
— Ужас — кимна Люк. — Това е основният продукт на Пътуващия град, нали?
— Един от основните — отвърна намръщено Ландо. — Произвеждаме разни неща, така че понижаването на цените на едно от тях да не ни се отрази катастрофално. Проблемът е, че през последните месеци складирахме големи количества, защото очаквах, че цената ще се покачи. А ето че става точно обратното.
Люк успя да потисне усмивката си. Това отново си беше старият Ландо. Макар и да бе станал почтен гражданин и сякаш спазваше законите, не се отказваше от спекулативните си игрички.
— Е, аз ти нося малко добри новини, които могат да ти помогнат да преглътнеш загубата. Тъй като всички кораби, които имперската флота се опита да отмъкне, принадлежат на Новата република, не се налага да минаваме през сложната слуисианска бюрокрация, за да си прибереш минните къртици. Ще трябва само да подадеш нужната молба до командващия флотата на Новата република и веднага ще си ги получиш.