Выбрать главу

Лицето на Ландо леко се разведри.

Чудесно, Люк! Нямаш представа, какво ми струваше да се сдобия с тях. Сега да се намери такова количество минни къртици, е направо невъзможно. Приятелят му отклони благодарностите:

— Това беше най-малкото, което можех да направя за теб. Сега ще отида до регистратурата, да видя дали не мога да ускоря и лечението ти. Свърши ли с електронния бележник?

— Да, вземи си го. Нещо ново за изтребителя?

— Не — отвърна Люк. — Само повтарят, че ще им трябват още няколко часа, за да…

Джедаят усети внезапната промяна в излъчването на Ландо секунда преди приятелят му да го сграбчи за ръката, и настойчиво го попита:

— Какво става?

Ландо се беше вторачил с празен поглед в нищото, сбърчил чело съсредоточено, и душеше въздуха.

— Откъде идваш? — попита той внезапно.

— Минах през централната приемна и ползвах един от обществените терминали — отвърна Люк. Изведнъж забеляза, че Ландо не души въздуха, а ръкава му. — Защо?

Калризиан пусна ръката му и бавно каза:

— Мирише на тютюн „Карабаба“, не може да се сбърка. Не съм подушвал този аромат от… — Ландо вдигна поглед към младия джедай. Изглеждаше още по-напрегнат. — Това е Нилс Фериер. Друг не може да бъде.

— Кой е Нилс Фериер? — попита Люк и усети, че сърцето му започва да бие по-бързо. Нервността на Ландо беше заразителна.

— Един човек, огромен и доста пълен — отвърна приятелят му. — Тъмна коса, вероятно и брада, въпреки че това може да се промени. Сигурно е пушил дълга тънка цигара. Да, разбира се, че е пушил, по теб се усеща ароматът. Спомняш ли си да си го виждал?

— Почакай малко — Люк затвори очи и се вглъби в себе си с помощта на Силата.

Усилването на спомените от близкото минало бе едно от джедайските умения, на които Йода го бе научил. Картините бавно се движеха назад — лекарското отделение, разговорът с Уедж, търсенето на обществен терминал… Ето! Беше точно както го описа Ландо, разминаха се на не повече от три метра.

— Видях го — каза той на Ландо и запечата образа на непознатия в главата си.

— Къде отиваше?

— Ммм… — Люк отново пусна потока на спомените да потече напред. Непознатият се мотаеше наоколо минута- две и накрая изчезна, когато Люк намери обществения терминал. — Май отмина с още неколцина по шести коридор.

Ландо веднага извика на електронния бележник картата на станцията.

— Шести коридор! По дяволите! — той се изправи и хвърли бележника и седатора на стола. — Трябва да проверим тая работа.

— Коя работа? — попита Люк и забърза, за да настигне приятеля си, който се спусна към вратата, проправяйки си път през множеството чакащи пациенти. — Кой е Нилс Фериер?

— Един от най-добрите крадци на космически кораби в галактиката — извика през рамо Ландо. — А шести коридор води към ремонтните площадки. по-добре да стигнем там, преди да е успял да завладее някой корелиански боен кораб и да изчезне с него.

Минаха през централната приемна и завиха под арката, на която пишеше „Шести коридор“ с нежните слуисиански кариоглифи и с по-релефните букви на основния език. Люк се изненада, че вездесъщите тълпи тук се стопиха до тънък поток. Изминаха стотина метра по коридора и останаха съвсем сами.

— Нали каза, че тук е една от ремонтните площадки? — попита той и се присегна с джедайските си сетива.

Светлините и съоръженията в помещенията и работилниците около тях, изглежда, работеха нормално и той засече няколко дроида, които се мотаеха, заети със задълженията си. Но иначе мястото изглеждаше абсолютно пусто.

— Да, така е — отвърна мрачно Ландо. — Картата показва, че се използват и пети. и трети коридор, но натоварването е достатъчно, за да се запълни и този. Случайно да имаш излишен бластер?

Люк поклати глава:

— Вече не нося бластери. Мислиш ли, че трябва да се обадим на службата за охрана?

— Не, защото няма да разберем какво е замислил Фериер. Сигурно вече е поставил под наблюдение компютъра на станцията и всички линии за връзка. Ако се обадим на охраната, той просто ще изчезне и ще се покрие някъде — Ландо надзърна през отворената врата в един от кабинетите, край които минаха, и продължи: — Това е работа на Фериер, един от любимите му номера е да намери задачи за всички и така да освободи от хора нужното му място…

— Чакай! — прекъсна го Люк, доловил нещо с крайчеца на съзнанието си. — Май ги усещам. Шест души и два хуманоида, най-близкият е на около двеста метра от тук, точно отпред.