Последва момент на колебание, но след това огромният мъж от спомените на Люк излезе иззад някакви щайги, нахвърляни в дъното на коридора. Между устните му димеше цигара.
— Всички — настоя Ландо. — Хайде, Фериер, измъкни ги от там. Нали не смяташ, че можеш да ги скриеш от един джедай?
Фериер изгледа набързо Люк и изсумтя:
— Тия джедайски умения винаги са ми се стрували силно преувеличени.
Но въпреки това тръгна напред, устните му помръднаха и макар да не се чу звук, от прикритието един по един се измъкнаха петима мъже и едно високо слабо създание със зелени люспи, приличащо на огромно насекомо.
— Така е по-добре — каза одобрително Ландо и излезе иззад Люк. — Верпианец, а? — махна той към насекомоподобното същество. — Не може да се отрече, Фериер, адски си бърз. Не са изтекли и трийсет часа от нападението на имперската флота, и вече успя да цъфнеш тук, на всичкото отгоре с верпианец. Люк, ти чувал ли си за верпианците?
Скайуокър кимна. Външният вид на създанието не му беше познат, но знаеше името.
— Разправят, че били най-добрите майстори в поправянето и пускането в действие на високотехнологични устройства.
— И с пълно основание — потвърди Ландо. — Разправяше се, че те помогнали на адмирал Акбар да построи космическия бомбардировач. Да не си се преквалифицирал в краденето на повредени кораби, Фериер? Или си водиш верпианеца само за всеки случай?
— Каза нещо за сделка — студено каза Фериер. — Давай по същество.
— Първо искам да разбера дали участвахте в нападението над Слуис Ван от самото начало — отвърна Ландо със същия тон. — Ако работите за Империята, не може да има никакво споразумение между нас.
Един от бандитите си пое дълбоко дъх, което беше очевиден знак за намеренията му. Люк леко завъртя лазерния си меч към него като предупреждение и мимолетното, решение за геройска саможертва начаса се изпари. Фериер изгледа свирено мъжа и отново се обърна към Ландо.
— Империята ни изпрати предложение за кораби — започна той неохотно. — по-точно за бойни кораби. Плащат двайсет процента за всеки съд над двайсет тона, годен за бой.
Люк и Ландо се спогледаха.
— Странно искане — коментира Ландо. — Корабостроителниците си ли са загубили или какво?
— Не ми казаха нищо, а и не попитах — отвърна кисело крадецът. — Аз съм търговец, доставям на клиентите си каквото искат от мен. А ти защо си тук: да сключим сделка или само да си поговорим?
— Да сключим сделка — увери го Ландо. — Знаеш ли, Фериер, струва ми се, че си попаднал в много трудно положение, без печеливш изход. Заловихме те на местопрестъплението при опит да откраднеш боен кораб на Новата република. Освен това сме абсолютни сигурни, че Люк ще успее да се справи с всички вас без проблеми. Трябва само да извикаме охраната и цялата ви банда ще замине на почивка в някоя наказателна колония за следващите няколко години.
Сянката, която досега стоеше мирно, направи стъпка напред.
— Джедаят може и да оцелее — отвърна заплашително Фериер, — но не и ти.
— Може и да си прав — спокойно отвърна Ландо. — Но съм сигурен, че това не е ситуация, в която би искал да се намира почтен търговец като теб. Така че чуй какво ти предлагам: вие ще си заминете тихомълком, а ние ще изчакаме да напуснете системата на Слуис Ван, преди да предупредим властите.
— Каква щедрост! — подигравателно каза Фериер. — И какво искате срещу тази услуга? Дял от плячката? Или само една торба пари?
Ландо поклати глава:
— Не ти ща парите. Искам да се махнете от тук.
— Не обичам да ме заплашват.
— Тогава го приеми като приятелско предупреждение заради миналите ни съвместни операции — отговори твърдо Калризиан. — Но се отнеси към него напълно сериозно.
За известно време единственият шум в коридора беше лекото далечно бръмчене на някакви машини. Люк бе заел бойна стойка и се опитваше да разгадае обърканите чувства в главата на Фериер.
— Сделката, която ни предлагаш, ще ни струва много пари — каза най-накрая крадецът и прехвърли фаса в другото ъгълче на устата си.
— Разбирам те — призна Ландо. — Можеш и да не ми вярваш, но наистина съжалявам. В момента обаче Новата република не може да си позволи да изгуби дори един боен кораб. А пък вие си опитайте късмета в системата Аморис. Преди няколко седмици чух, че там са си установили базата пиратите от Кавриу, а те винаги се нуждаят от опитни хора по поддръжката на корабите — той погледна многозначително към сянката и добави: — И от допълнителна работна сила.
Фериер проследи погледа му и каза:
— А, моят дух ти хареса.
— Дух ли? — възкликна Люк.