— Приготви се за приземяване. Почти стигнахме.
— Благодаря, капитан Соло — отговори предпазливо скованият глас на Трипио.
Беше дори по-скован от обикновено. Дроидът сигурно още ближеше рани от нараненото си его или каквото там имаха дроидите вместо его. Капитан Соло прекъсна връзката и ядосано стисна устни. Никога не бе обичал дроидите. От време на време ги използваше, но само когато се налагаше. Трипио беше по-добър от повечето, които бе познавал, но всъщност Хан никога не бе прекарвал шест дни в космоса с друг дроид.
Лея харесваше Трипио и искаше двамата да се сработят. Първия ден, след като напуснаха Слуис Ван, позволи на Трипио да заеме мястото на втория пилот и стоически понасяше пискливия му глас, като смело се опитваше да поддържа някакво подобие на истински разговор. На втория ден остави Трипио да говори през повечето време, а той си намери работа в шахтите за поддръжка, където нямаше място за двама. Дроидът продължи да му говори с обичайната си жизненост от отвора на шахтата. Следобеда на третия ден Хан забрани на дроида да се появява в негово присъствие.
Лея нямаше да остане очарована. Е, още по-малко щеше да е доволна, ако се бе поддал на изкушението да превърне дроида в комплект помощни амортисьори.
„Сокол“ се гмурна под облачната пелена и пред тях се откри ужасното място, където се намираше старият дворец на императора. Хан се спусна, увери се, че осма площадка е свободна, и приземи кораба. Лея сигурно го беше чакала в прохода към площадката, защото, когато спусна стълбичката на „Сокол“, тя вече беше до кораба.
— Хан! — извика тя с доловимо напрежение в гласа. — Благодаря на Силата, че се върна.
— Здравей, скъпа — отвърна той и я прегърна, като внимаваше много да не притиска издутия й корем. — Аз също се радвам да те видя.
Лея се долепи до него за миг и после внимателно се отдръпна:
— Да побързаме.
Чубака ги чакаше в прохода, на рамото му висеше готов за стрелба лък.
— Здрасти, Чуй — кимна Хан, а уукито му отвърна с гърлено ръмжене. — Благодаря ти, че се грижи за Лея.
Приятелят му отвърна нещо неясно. Соло го изгледа изненадано, но реши, че сега не е моментът да го разпитва за престоя им на Кашиуук, и се обърна към Лея:
— Какво пропуснах?
— Нищо особено — отговори тя и тръгна по коридора към стълбата за двореца. — Фейлия явно реши да поуспокои топката след първоначалната бурна вълна на обвинения. Предума съвета да му възложат грижата за вътрешната сигурност, ръководена досега от Акбар, но се държи по-скоро като временно изпълняващ длъжността, а не като шеф. Освен това навсякъде разправя, че щяло да му бъде възложено върховното командване, но нищо не е направил.
— Не иска да плаши — предположи Хан. — Обвиняването на човек като Акбар в измяна е прекалено голям залък и на хората им е нужно време, за да го преглътнат. Ако прекали със солта, може и да го изплюят.
— И аз така виждам нещата — съгласи се Лея. — Значи ще имаме малко време, за да се опитаме да разберем какво се крие зад тази история с банковата сметка.
— Да, какво е станало всъщност? Ти ми каза само, че при обичайна банкова проверка са открили огромна сума пари в една от сметките на Акбар.
— Оказа се, че всъщност не е било обичайна проверка — отвърна съпругата му. — Сутринта, когато са нападнали Слуис Ван, тук на Корускант някой е проникнал в централната клирингова банка. Пострадали са няколко едри вложители. Следователите проверили всички обслужвани от банката сметки и открили, че същата сутрин по сметката на Акбар е постъпила огромна сума от централната банка на Паланхи. Нали знаеш за Паланхи?
— Всеки знае за Паланхи — отвърна кисело Хан. — Малка планета на оживен търговски кръстопът, чиито жители са с прекалено голямо самочувствие и много се големеят.
— Освен това твърдо вярват, че успеят ли достатъчно дълго да запазят неутралитет, ще спечелят и от двете страни във войната — добави Лея. — Както и да е, централната им банка твърди, че парите не идват от Паланхи, а само са минали оттам. Досега нашите хора не успяват да установят произхода им.
Соло кимна:
— Обзалагам се, че Фейлия има нещо наум по този въпрос.
— Не само той — въздъхна Лея. — Просто той пръв го изрече на глас.
За да натрупа няколко точки на гърба на Акбар! — изръмжа Хан. — А къде е адмиралът? В стария затвор? Съпругата му поклати глава:
— Нещо като лек домашен арест, докато следователите приключат с разследването. По това също личи, че Фейлия не иска да буни духовете повече, отколкото е необходимо.