Но там го чакаше Люк. Войникът долу успя да стреля три пъти, джедаят с лекота отклони изстрелите му и с лазерния меч го накара да замлъкне завинаги.
Оръдието внезапно спря да стреля. Люк погледна надолу по коридора и се присегна със Силата.
— Още трима — предупреди той Хан, когато той отвори вратата на кабината и се измъкна навън.
— Остави ги — отвърна Хан, спусна се внимателно по повредения крак и погледна часовника си. — Трябва да се върнем при Ландо и Чуй — той се ухили мрачно: — Освен това току-що изгоряха задвижващите кристали. Да изчезваме, преди да са го разбрали.
Първата вълна имперски изтребители и всички десантни кораби без един бяха унищожени. Бунтовническата ескортираща фрегата и нейните изтребители сега водеха битка с първи и трети ескадрон и сякаш се сражаваха доста добре.
Капитан Брандей вече не се усмихваше.
— Излита четвърти ескадрон — обяви командирът на ескадрилата. — Пети и шести ескадрон очакват заповедите ви.
— Да чакат! — заповяда Брандей. Не че имаше кой знае какъв избор. Пети и шести ескадрон бяха разузнавателни кораби и бомбардировачи — полезни в своята област на действия, но не в пряка битка срещу бунтовническите изтребители. — Някакви нови съобщения от „Решителен“?
— Не, сър. Последното съобщение от „Химера“, преди да спуснем защитните щитове, определя приблизителното им време на пристигане в 15,19.
Само след седем минути! Но битки са били губени и заради по малко време и както бяха тръгнали нещата, тази щеше да стане една от тях.
На Брандей му оставаше само една възможност. Колкото и да не му харесваше идеята да се приближи в обхвата на турболазерните оръдия на крайцера, все пак трябваше да вкара „Съдник“ в сражението.
— Пълен напред! — заповяда той на щурмана. — Защитните полета на пълна мощност, турболазерните оръдия в готовност. И предайте на командира на десантната част, че искам крайцерът да премине под имперски контрол веднага.
— Слушам, сър.
През палубата долетя приглушен вой — заработиха двигателите за подсветлинна скорост.
Изведнъж над воя се извиси писъкът на сирените за тревога.
— Зад нас от хиперпространството изскачат пирати — извика офицерът на радарите. — Единайсет кораба, товарни и по-малки. Нападат ни!
Капитанът изруга злобно и поиска от компютъра да покаже нашествениците. Не бяха бунтовнически кораби и за момент той се запита какви ли може да са. Но сега това нямаше значение.
— Завърти на две, седем, едно — заповяда той на щурмана. — Турболазерните оръдия на кърмата да се заемат с нападателите. Да излети шести ескадрон изтребители.
Които и да бяха, той щеше да ги научи да не се бъркат в работите на Империята. А после разузнаването щеше да установи самоличността им от останките.
— Внимавай, Мара! — извика по предавателя Авис. — Опитват се да ни пресрещнат. Към нас се приближават имперски изтребители.
— Прието — отвърна Мара и си позволи една подигравателна усмивка. Основната част от изтребителите на звездния разрушител бяха влезли в схватка с корабите на Новата република, което означаваше, че срещу хората на Карде щяха да останат предимно разузнавателни кораби и бомбардировачи. Лесно щяха да се справят с тях. — Данкин, Торв, завъртете се да ги пресрещнете.
Двамата пилоти отговориха, че са приели заповедта, и тя насочи вниманието си към невидимата точка под дюзата на централния двигател за подсветлинна скорост на звездния разрушител, по която стреляха лазерните й оръдия. Там се намираха контролните системи на радарните устройства на кърмата. Ако успееше да ги унищожи, можеха да се приближат до сравнително незащитената долна част на огромния кораб.
С внезапно избухване на превърната в пара пластмаса и метал лазерните й оръдия пробиха обшивката.
— Успях! — извика тя. — Централният кърмов сектор вече е без защита.
— Добро попадение — отвърна Авис. — Всички влизаме навътре.
Мара се дръпна настрани със своя Z-95. Беше доволна, че ще се махне от горещината и радиацията, изхвърляни от двигателите. „Волният Карде“ и останалите товарни кораби сами щяха да се справят със задачата да разкъсат външния слой на корпуса на звездния разрушител, по- добре беше тя да гони имперските изтребители. Но първо трябваше да провери как стоят нещата.
— Джейд търси Карде — каза тя в предавателя. — Чуваш ли ме?
— Чувам те, Мара. Благодаря — прозвуча познатият глас и Мара усети как част от напрежението й се уталожва. „Чувам те, благодаря“ означаваше, че на борда на кораба на Новата република всичко е наред. Поне колкото можеше да е наред пред сблъсъка със звезден разрушител.