— Какво става? — попита тя.
— Понесохме известни загуби, но май удържаме надмощие — отвърна той. — На борда на „Катана“ има малък екип техници, които включиха турболазерните оръдия. Затова звездният разрушител не иска да се приближи до крайцера. Но без съмнение накрая ще превъзмогнат стеснителността си.
— Вече я преодоляха — каза Мара. — Когато пристигнахме, бяха включили двигателя. И ние няма да успеем да отвличаме вниманието им за дълго.
— Мара, говори Лея Органа Соло — обади се нов глас по предавателя. — Към нас се приближава звезден кръстосвач.
— Империята сигурно също е изпратила подкрепление — отвърна спокойно Мара. — Да не се правим излишно на герои, а? Вземете хората си от „Катана“ и да изчезваме.
— Не можем — отвърна Лея. — На крайцера има имперска десантна совалка. Нашите са отрязани от хангара.
Мара погледна към огромния тъмен корпус на крайцера, осветен единствено от собствените си светлини и от отразените блясъци на битката наоколо.
— В такъв случай ги отпишете — каза тя. — Другите имперски кораби едва ли са далеч и ще дойдат много по-бързо от вашия звезден кръстосвач.
Едва ли не предизвикан от думите й, вляво светна блясък на лъжливо движение и изведнъж се появиха три крайцера, подредени в триъгълник.
— Мара! — извика Авис.
— Видях ги — отвърна тя и в този момент зад първите три кораба изникнаха още три. — Това е краят, Карде. Да изчезваме.
— Внимание, кораби на Новата република — изгърмя от предавателя непознат глас. — Говори сенатор Гарм Бел Иблис от борда на бойния кораб „Пилигрим“. Може ли да ви предложа помощта си?
Лея зяпна предавателя пред себе си. Заля я странна комбинация от изненада, надежда и неверие. Обърна се към Карде и срещна погледа му. Той сви леко рамене и поклати глава:
— Чувах, че бил умрял — каза той.
Лея преглътна. Значи тя трябваше да… Но това наистина беше гласът на Бел Ибли. Или чудесна имитация.
— Гарм, тук е Лея Органа Соло.
— Лея! — възкликна Бел Иблис. — Доста време, откак не сме се виждали, нали? Не очаквах да те срещна тук. Макар че може би трябваше. Всичко това твоя идея ли е?
Лея изненадано погледна през илюминатора:
— Не знам какво имаш предвид. Какво правиш тук все пак?
— Капитан Соло прати координатите на моя заместник и ни помоли да дойдем като подкрепление — отвърна Бел Иблис с едва доловима нотка на сдържаност в гласа. — Предполагам, че това е било по твоя заповед.
Лея се усмихна. Трябваше да се сети.
— Понякога паметта на Хан му изневерява и той не ми казва всичко. Но за да бъда честна, когато се видяхме, нямахме много време за разговори.
— Ясно — отвърна замислено Бел Иблис. — Значи всъщност това не е била официална молба от Новата република?
— Е, сега вече е — увери го Лея. — От името на Новата република отправям молба да ни помогнете в битката — тя погледна към Виргилио: — Запишете го в корабния дневник, капитане.
— Слушам, съветник — отвърна Виргилио. — Сенатор Бел Иблис, радвам се да ви видя с нас.
— Благодаря, капитане — отвърна сенаторът и Лея си припомни прословутата му усмивка. — Да се залавяме за работа тогава. Напред, „Пилигрим“!
Шестте крайцера обградиха звездния разрушител и го обсипаха с бурна канонада от йонните си оръдия, без да обръщат внимание на нарастващите спорадични изстрели от турболазерните оръдия.
— Въпреки това Мара е права — каза Карде и се приближи до Лея. — най-добре е веднага щом изведем техническия екип от крайцера, да изчезваме от тук.
Лея поклати глава:
— Не можем да оставим флотата „Катана“ на Империята.
Контрабандистът изсумтя:
— Значи ли това, че не си успяла да преброиш колко крайцера са останали тук?
Тя го погледна изненадано:
— Не. Защо?
— Прегледах данните на радарите — отвърна мрачно Карде. — Преди малко, докато вие с Фейлия спорехте. От първоначалните двеста кораба са останали петнайсет.
Лея го зяпна невярващо и смаяно повтори:
— Петнайсет?!
Контрабандистът кимна:
— Май съм подценил върховния адмирал, съветник — каза той, като зад обичайната вежливост в гласа му се долавяше горчива нотка. — Знаех, че веднага щом получи координатите, ще започне да мести корабите. Но не очаквах да измъкне координатите от Хофнер толкова бързо.
Лея потрепери. Самата тя някога беше минала през ръцете на имперските инквизитори. Години по-късно споменът продължаваше да е болезнен.
— Дали изобщо е останало нещо от него?