— Или че добре съзнава, че от тази история не може да излезе кой знае какво — възрази Хан. — Разполага ли срещу Акбар с нещо друго освен с тази банкова сметка?
Лея се усмихна изморено:
— Само с разгрома при Слуис Ван. Нали тъкмо Акбар изпрати бойните кораби там.
— Така е — призна Хан, като се опитваше да си спомни старите правила на Бунтовническия съюз за арестуваните военни.
Ако не се лъжеше, офицер под домашен арест можеше да приема посетители, като те преминат през няколко бюрократични проверки. Но може и да грешеше. Накараха го да зубри всички тези глупости, когато им позволи да му присъдят офицерско звание след битката при Иовин. Но никога не бе вземал насериозно правилата.
— Колко съветници са на страната на Фейлия?
— Твърдите му привърженици не са много. Но онези, които са склонни да го подкрепят… Е, ще прецениш сам след няколко минути.
Хан премига изненадано. Беше се замислил за бъркотията и не внимаваше къде го води Лея. Сепна се, когато изведнъж осъзна, че крачат по парадния коридор между заседателното помещение на съвета и далеч по-голямата зала на общото събрание.
— Чакай малко! — възрази той. — Веднага ли?
— Съжалявам, Хан — въздъхна тя. — Мон Мотма настоя. Ти си първият пристигнал, който е бил на Слуис Ван по време на нападението, и искат да ти зададат хиляди въпроси.
Той плъзна поглед по коридора, по високия купол на тавана, изящната дърворезба и шлифования кристал на прозорците, редиците зелено-лилави фиданки, подредени от двете страни. Говореше се, че лично императорът бил решил как да изглежда парадният коридор, което може би обясняваше защо Хан никога не бе харесвал това място.
— Знаех си, че трябва първо да изкарам навън Трипио — изръмжа той.
Лея го хвана за ръката:
— Хайде, войнико. Поеми си дълбоко дъх и се заеми със задачата си. Чуй, най-добре ще е да ни изчакаш тук.
Обичайната подредба на залата на съвета беше уголемен вариант на по-малкото помещение на вътрешния съвет — по средата кръгла маса за съветниците, а покрай стените столове за помощниците и секретарите. За негова изненада днес тя беше подредена като огромната зала на Общото събрание. Креслата бяха подредени в прави редички, всеки съветник бе заобиколен от помощниците си. В предната част, на най-високото равнище, като учителка в класна стая зад бюро седеше Мон Мотма.
— На кого му е хрумнало това разположение? — прошепна Хан, когато двамата с Лея тръгнаха по страничната пътека към стола до бюрото на Мон Мотма, явно отреден за свидетелите.
— Мон Мотма се разпореди — отвърна тя. — Обаче съм готова да се обзаложа, че идеята е на Фейлия.
Хан се намръщи. Според него Фейлия всячески би се стремил да избегне подчертаването на водещата роля на Мон Мотма в съвета.
— Нещо не ми е ясно.
Лея кимна към бюрото:
— Като съсредоточава цялото внимание върху Мон Мотма, той успокоява страховете, че се опитва да заеме мястото й. В същото време с подреждането на съветниците в групички с помощниците им ги изолира един от друг.
— Ясно — кимна Хан. — Голям хитрец, а?
— Вярно — отвърна Лея. — Ще изстиска от нападението над Слуис Ван всичко, което може. Така че бъди внимателен.
Излязоха отпред и се разделиха, Лея седна до помощничката си Уинтър на първия ред, а Хан продължи към Мон Мотма и свидетелското място.
— Да се закълна ли? — рязко попита той.
Мон Мотма поклати глава:
— Не е необходимо, капитан Соло — любезно отвърна тя, макар в гласа й да се усещаше скрито напрежение. — Седнете, моля. Съветниците желаят да ви зададат няколко въпроса за последните събития в корабостроителниците на Слуис Ван.
Хан се настани в креслото. Фейлия и останалите ботанци бяха в една група на първата редица, близо до Лея. Не се виждаха празни кресла, които да свидетелстват за отсъствието на адмирал Акбар — поне в първите редове, където би трябвало да седи той. Съветниците, подредени в залата според ранга им, явно се бяха сместили колкото може по-напред. Соло откри в това още една причина Фейлия да настоява за разместването — на обичайната кръгла маса мястото на Акбар щеше да остане празно.
— Преди всичко, капитан Соло — започна Мон Мотма, — опишете, моля, последователно и подробно вашата роля при нападението над Слуис Ван, какво се случи, когато пристигнахте там?
— Пристигнахме в Слуис Ван точно когато започна нападението — започна Хан. — Движехме се малко пред имперските звездни разрушители. Уловихме съобщение от Уедж — Уедж Антил, командир на Червения ескадрон, — че в областта на корабостроителницата има имперски изтребители…