— Не можем да стоим и да гледаме отстрани! — отвърна Люк. Изкуствената му дясна ръка се сгъваше и разгъваше неспокойно. Вероятно си мислеше за Миркр и за дългото пътуване с Мара през гората. — Трябва да им помогнем. Империята ще избие всички, ако не се притечем.
— Не можем да стреляме и не можем да се движим — изръмжа Хан, потискайки усещането си за безпомощност. Лея беше на ескортиращата фрегата … — Какво друго ни остава?
Люк безпомощно махна с ръка:
— Не знам — призна той. — Нали ти си по-умният. Измисли нещо.
— Аха- измърмори Хан и огледа мостика. — Разбира се. Аз просто ще махна с ръка и… — млъкна и усети как по лицето му се разлива крива усмивка. — Чуй, Ландо, проверете екраните на онези радари — заповяда и погледна надолу към компютъра. Не това му трябваше. — Люк, ела ми помогни да намеря… Няма значение, ето го.
— Какво искаш? — попита Ландо и застана пред екрана, който Хан му бе посочил.
— Помисли малко — каза Хан и прегледа набързо контролното табло. Сякаш всички системи бяха в ред. Надяваше се, че ще издържат още малко. — Къде се намираме в момента? — попита той, отиде до командното табло на щурмана и го включи.
— Посред нищото — отвърна Ландо с едва сдържано търпение. — И колкото и да си играеш с руля, няма да отидем никъде.
— Вярно — съгласи се Хан и се усмихна напрегнато. — Няма да отидем никъде.
Ландо го зяпна изненадано и бавно се усмихна.
— Точно така! Това е флотата „Катана“. А ние сме на борда на флагмана „Катана“.
— Разбра ме — кимна Хан.
Въздъхна дълбоко, мислено стисна палци и включи двигателите. Корабът не помръдна. Но единствената причина флотата „Катана“ да изчезне…
— Виждам един! — извика Ландо, надвесен над екрана на компютъра. — Координати четири, три, точка, двайсет.
— Само един ли? — попита Хан.
— Само един — потвърди приятелят му. — Внимавай какво си пожелаваш, след всичките тези години е истински късмет, че дори на един кораб двигателите му са в ред.
— Да се надяваме, че ще продължат да работят — изръмжа Хан. — Курс за пресрещане на втория звезден разрушител?
— Ами… — Ландо се намръщи: — Около петнайсет градуса ляво и съвсем леко надолу.
— Добре — Хан внимателно нанесе корекциите в курса. Напълно автоматизираното дистанционно управляване на друг кораб предизвикваше странно усещане. — А сега как е? — попита той.
— Добре — потвърди Ландо. — Засили го още малко.
— Системите за контрол на батареите не работят — обади се Люк и пристъпи до Хан. — Не знам дали без тях ще можеш да стреляш точно.
— Дори няма да се опитвам — отвърна мрачно Хан. — Ландо?
— Завий леко наляво — заповяда Ландо. — Още малко… Готово! — погледна към него: — Насочен си чудесно.
— Пристигаме — измърмори Хан и отвори изцяло клапата на мощността.
Разбира се, звездният разрушител бе видял приближаващия се крайцер. Но тъй като електронните и контролните му системи бяха претоварени от обстрела на йонните оръдия на Бел Иблис, нямаше никакъв начин да се измъкне навреме.
Дори от далечното разстояние на „Катана“ сблъсъкът и последвалата експлозия бяха внушителни. Хан наблюдаваше как огнената топка постепенно спада, и се обърна към Люк:
— Сега вече сме извън битката.
Капитан Брандей смаяно наблюдаваше през десния илюминатор на „Съдник“ как „Решителен“ бе поразен от огнена смърт. Не можеше да бъде. Просто бе невъзможно да се случи с имперски звезден разрушител — най-мощния кораб в имперската флота. Рикошет от изстрел в защитното поле на мостика го изкара от вцепенението му.
— Докладвайте! — извика той.
— Един от вражеските крайцери, изглежда, е засегнат от експлозията на „Решителен“ — рапортува офицерът на радара. — Другите два се насочват насам.
За да се присъединят към другите три, които продължаваха да ги обстрелват с йонните си лъчи. Брандей погледна бързо тактическото изображение, но движението му беше напълно излишно. Много добре знаеше какъв е единственият правилен ход.
— Свикайте всички оцелели изтребители — заповяда той. — Ще се прехвърлим в хиперпространството веднага щом се завърнат на борда.
— Слушам, сър.
Екипажът на мостика се разбърза да изпълни заповедта. Брандей си позволи да се усмихне леко. Да, бяха загубили. Но това беше само една битка, а не войната. Скоро ще се завърнат, и то с Тъмната сила, командвана от върховния адмирал Траун.
Сега ще остави бунтовниците да се радват на малката си победа. Вероятно ще бъде и последната.
ГЛАВА 29
Техниците от „Куенфис“ затвориха дупката в корпуса на преддверието за рекордно кратко време. Корабът, за който Люк бе помолил, го чакаше в хангара и той излетя в космоса по-малко от час след унищожаването на втория звезден разрушил и бягството на първия.