— Носеше бяла униформа — продължи Хан. — Няма друг офицерски чин с бяла униформа. А и човекът, с когото бях, го наричаше върховен адмирал.
— Очевидно става въпрос за самоволно провъзгласяване — обади се рязко Фейлия. — Някой обикновен адмирал или оцелял мофианец се опитва да събере около себе си останките на Империята. Както и да е, това е извън нашата тема.
— Извън темата!? — възкликна Хан. — Вижте, съветник, ако около нас наистина спокойно се разхожда върховен адмирал…
— Ако е така — твърдо го прекъсна Мон Мотма, — скоро ще го разберем със сигурност. Няма никакъв смисъл да обсъждаме въпроса, преди да сме събрали достатъчно информация. Комисията ще проучи възможността да е останал жив някой върховен адмирал. Докато тя не приключи работата си, ще продължим разследването на обстоятелствата около нападението над Слуис Ван — тя погледна към Хан, после се обърна и кимна на Лея. — Съветник Органа Соло, можете да зададете въпросите си.
Адмирал Акбар наклони едрата си синкава глава, огромните му кръгли очи се завъртяха лудо в орбитите в изражение, което Лея не си спомняше да е виждала. Може би изненада? Или уплаха?
— Върховен адмирал… — каза най-накрая Акбар, гласът му звучеше по-сковано от обичайното. — Върховен адмирал на Империята. Това обяснява страшно много неща.
— Не сме сигурни, че е истински върховен адмирал — предупреди Лея и хвърли поглед към безизразното лице на съпруга си. Очевидно Хан не хранеше никакви съмнения по този въпрос. Както и тя. — Мон Мотма възложи на следствената комисия да проучи нещата.
— Нищо няма да открият — поклати глава Акбар. Жестът беше типично човешки. Когато беше сред хора, адмиралът се опитваше да се държи като тях. Значи бе възвърнал равновесието си. — Веднага щом превзехме Корускант, лично прегледах имперските архиви. В тях имаше само списък с имената на върховните адмирали и длъжностите им.
— Може би са изтрили останалото, преди да избягат — изръмжа Хан.
— Или по-скоро изобщо не е имало никакви подробности — предположи Лея. — Спомни си, че те не само бяха най-добрите и високоинтелигентни военни, които императорът можеше да намери, но и играеха важна роля в плана му да постави под пряк контрол целия военен апарат на Империята.
— За това бе създаден и проектът „Студена звезда“ — добави Акбар. — Съгласен съм, съветник. Докато върховните адмирали не бъдат включени военно и политически, няма никакъв смисъл да се публикуват подробности за тях. А се сещам за доста причини да скрият информацията.
— Значи — намеси се Хан — стигаме до задънена улица.
— Така изглежда — съгласи се адмиралът. — Ще трябва да разчитаме единствено на източниците, с които разполагаме в момента.
Лея погледна към Хан:
— Спомена, че когато си видял върховния адмирал, с теб е имало и друг човек, но не ни каза името му.
— Няма и да го кажа — кимна съпругът й. — Поне засега. Тя намръщено изгледа непроницаемото му като на опитен картоиграч лице, опитвайки се с все още неразвитите си джедайски умения да проумее причините за решението му и да усети чувствата му. Не успя. Ех, да имах достатъчно време за упражнения, помисли си унило. Но ако и до този момент работата в съвета отнемаше цялото й време, сега идеше да има още повече нужда от нея.
— Мон Мотма ще иска да го узнае — предупреди го Лея.
— Може и да го кажа накрая — отвърна той. — Дотогава това ще е нашата малка тайна.
— Ще го използваш като средство за оказване на натиск?
— Човек никога не знае от какво ще се нуждае занапред — по лицето на Хан премина сянка. — Тъй или иначе, името му с нищо няма да помогне на съвета. Групата му трябва да се е скрила някъде, освен ако Империята вече не я е заловила.
— И не знаеш как да стигнеш до нея? — попита Лея. Съпругът й сви рамене:
— Обещах да освободя един техен кораб. Може да опитам така да се свържа с тях.
— Направете всичко възможно — заповяда Акбар. — Казахте, че братът на съветник Органа Соло е бил с вас на Слуис Ван?
— Да, сър — кимна Хан. — Хипердвигателите му имаха нужда от малък ремонт, но би трябвало да пристигне два- три часа след мен — обърна се той към Лея. — А, и ще трябва да върнем кораба на Ландо на Слуис Ван.
Акбар изсумтя, което бе калмарианският еквивалент на ръмжене.
— Ще са ни нужни показанията и на двамата — каза той.
— Както на командира на Червения ескадрон Антил. Изключително важно е да разберем как имперската флота е успяла да прекара такава огромна бойна сила през толкова много радари.