— Ню Кав, а? — замислено повтори Хан. — Тази система споменава ли се някъде в търговската дейност на Фейлия?
— Ммм… не.
— Чудесно — кимна Соло. — Тогава точно оттам ще започнем.
Лея озадачено погледна Люк:
— Да не би да пропуснах нещо?
— Стига, Лея! — извика Хан. — Самата ти каза, че през цялата война винаги когато е било възможно, ботанците гледали как да се скрият от предната линия. Следователно не са нападнали звездния разрушител за забавление. Защитавали са някого.
Лея го изгледа намръщено:
— Според мен преувеличаваш.
— Може би — съгласи се Хан. — А може би не. Да предположим, че Фейлия, а не Империята е превела огромната сума на сметката на Акбар. Пращането на толкова много пари през Паланхи ще е далеч по-лесно от Хурба, отколкото от всяка система в границите на Империята.
— Което отново ни връща на обвиненията, че Фейлия е агент на Империята — предупреди Люк.
— Не е задължително — възрази Хан. — Ботанците може да са надушили намеренията на Империята и Фейлия да е решил да се възползва от случая, за да свали Акбар.
Лея поклати глава:
— Все още не разполагаме с нещо, което да представим пред съвета.
— Нямам никакво намерение да говоря пред съвета — отвърна Хан. — Двамата с Люк ще отидем до Ню Кав, за да проверим как стоят нещата. Или нещо подобно.
Лея погледна брат си, в съзнанието й се оформи незададен въпрос.
— Тук не бих могъл да помогна с нищо — отвърна той. — Така или иначе, струва си да погледнем.
— Добре — въздъхна тя. — Но го направете възможно най-незабелязано.
Хан се ухили широко:
— Вярвай ми — той вдигна вежди и попита Люк: — Готов ли си?
Скайуокър изненадано премигна:
— Веднага ли?
— Защо не? Лея сама ще се оправи с политиката тук. Люк усети някаква промяна в излъчването на сестра си и се обърна към нея достатъчно бързо, за да види как тя потрепери. Погледът й срещна неговия, молеше го да запази мълчание. „Какво става?“, попита я мислено той.
Така и не разбра дали тя щеше да му отговори или не. От мястото си до вратата Чубака набързо изръмжа цялата история.
Хан се обърна и втренчено изгледа съпругата си с отворена уста.
— Какво си обещала!? — възкликна той. Тя преглътна.
— Нямах друг избор, Хан.
— Нямала си друг избор!? Сега ще ти намеря — няма да заминеш!
— Хан…
— Извинете ме — прекъсна я Люк и се изправи. — Трябва да отида да проверя какво става с изтребителя. Ще се видим по-късно.
— Добре, хлапе — изръмжа Хан, без да погледне към него. Люк пристъпи към вратата, улови погледа на Чубака и кимна навън. Уукито, явно стигнало до същия извод, разгъна масивното си тяло и последва джедая през вратата.
Вратата зад тях се затвори и в първия миг двамата само се гледаха мълчаливо. Лея първа наруши тишината:
— Трябва да отида, Хан — каза спокойно тя. — Обещах на Кабарак, че ще се срещна с него. Не можеш ли да ме разбереш?
— Не — отвърна съпругът й, едва сдържайки гнева си. Отново се връщаше стягащият стомаха му ужас, който бе изпитал при нападението на Бпфаш, когато замалко не ги заловиха. Страх за безопасността на Лея и близнаците, които тя носеше, за сина и дъщеря му… — Тези…
— Ногри — притече му се на помощ тя с търсената дума.
— Тези ногри се опитваха да те заловят винаги когато имаха възможност през последните няколко месеца. Спомняш ли си за Бпфаш и съвършената имитация на „Сокол“, която бяха направили, за да ни вкарат в капана? И нападението на Бимисаари преди това… замалко не ни отвлякоха посред пазара. Ако не бяха Люк и Чуй, щяха да успеят. Те са изключително сериозни, Лея. А сега ти ми казваш, че ще отидеш сама на тяхната планета. Със същия успех можеш просто да се предадеш на Империята, за да й спестиш малко време.
— Нямаше да тръгна, ако мислех така — оправда се тя. — Кабарак знае, че съм дъщеря на Дарт Вейдър, и, все едно по какви причини, това, изглежда, е от огромно значение за тях. Може би ще успея да използвам преимуществото си, за да ги измъкна от влиянието на Империята и да ги привлека на наша страна. Поне трябва да опитам.
Хан изсумтя:
— Какво е това? Някакво налудничаво джедайско усещане? Люк постоянно се опитваше да се прави на благородник и винаги се набутваше в неприятности.
Лея протегна ръка и го хвана за рамото.
— Хан, зная, че е опасно — прошепна тя. — Но може би това е единствената възможност да разрешим проблема. Ногрите имат нужда от помощ, Кабарак го призна. Ако мога да им я осигуря, ако успея да ги убедя да минат на наша страна, това ще означава, че ще имаме един враг по- малко — тя се поколеба и след миг добави: — А и не мога да продължа да бягам постоянно.