— Да, ваше височество? — колебливо се обади дроидът.
За първи път, откак Хан го познаваше, той беше проявил благоразумието да остане мълчаливо на мястото си зад бюрото в приемната и да не се намеси в спора. Соло реши, че това е забележителен напредък. Може би трябваше по-често да оставя Чубака да показва гнева си.
— Искам и ти да дойдеш с мен — каза на дроида Лея. — Кабарак говори основния език доста добре, но останалите ногри може и да не го знаят, а аз не искам да завися от преводачите, за да ме разбират останалите.
— Разбира се, ваше височество — отвърна Трипио и леко наклони глава на една страна.
— Добре — Лея погледна Хан и облиза устни. — Е, вече трябва да тръгвам.
Толкова много неща можеше да й каже в този момент, които отдавна искаше да сподели. Вместо това само кимна:
— Сигурно така е най-добре.
ГЛАВА 5
— Да ме прощаваш — каза разпалено Мара, след като свърза и последния кабел на командното табло, — но това място изобщо не струва като скривалище.
Карде сви рамене, извади комплект радари от кутията и ги сложи на масата до разни други уреди.
— Вярно, че не може да се сравнява с Миркр — отвърна той. — Но като всяко друго място си има и добри страни. На кого ще му хрумне да търси база на контрабандисти сред блатата?
— Нямам предвид площадката за кацане на кораби — тросна се Мара и посегна към ръкава на свободно падащата туника, за да оправи малкия бластер, закачен над лявата й китка. — Говоря за това място тук.
— А, тук ли? — той погледна през прозореца. — Може би е малко оживено, но това също си има своите предимства.
— Малко оживено? — повтори Мара и на свой ред обърна глава към отсрещните кремавобели сгради на по-малко от пет метра и тълпите хора и странни създания, облечени в светли дрехи, които сновяха забързано под прозорците им. — На това ли му викаш малко оживено?
— Успокой се, Мара — отвърна Карде. — След като единствените удобни за живеене места на тази планета са няколко дълбоки долини, съвсем нормално е да бъдат гъсто населени. Тукашните хора са свикнали с това и са намерили начин да си осигурят поносим личен живот. Но и да искат да ни шпионират, едва ли ще открият нещо.
— Стъклата на прозореца не са препятствие за една добра насочена сонда за подслушване — възрази помощничката му. — А тълпите са чудесно прикритие за агентите на Империята.
— Империята си няма представа, къде се намираме — той замълча изведнъж и я изгледа особено: — Освен ако ти не знаеш нещо друго.
Мара се извърна настрани. Значи така щеше да бъде този път. Предишните й работодатели бяха реагирали на странните й предчувствия със страх, гняв или просто с неприкрита омраза. А Карде правеше опит да използва невероятните й способности.
— Не мога да го включвам и изключвам като радар — изръмжа тя през рамо.
— Аха — кимна Карде. Възклицанието показваше, че е разбрал, но тонът говореше точно обратното. — Интересно. Това наследство от обучението ти за джедай ли е?
Тя се обърна към него:
— Разкажи ми за корабите. Карде я погледна изненадано:
— Моля?
— Корабите — повтори Мара. — Големите бойни кораби, за които внимаваше да не се изпуснеш пред върховния адмирал Траун, докато той беше на Миркр. Обеща, че ще ми разкажеш по-късно. Сега е моментът.
Карде я изгледа изучаващо, лека усмивка изкриви устните му.
— Добре — кимна той. — Чувала ли си за флотата „Катана“?
Мара се помъчи да си спомни.
— Тази част се наричаше и „Тъмната сила“, нали? Около двеста крайцера, които изведнъж изчезнаха десетина години преди да избухне Войната на клонингите. Всички кораби бяха оборудвани с нов тип напълно автоматизирана система и поради някакви проблеми в нея цялата флота се прехвърли в хиперпространството и изчезна.
— Нещо такова — каза Карде. — Крайцерите от този период се нуждаеха от страшно голям екипаж, близо шестнайсет хиляди души. Пълната автоматизирана система на корабите във флотата „Катана“ намали бройката до около две хиляди.
Мара се замисли за някои от тежковъоръжените кораби, които беше виждала.
— Трябва да е било скъпо преоборудване.
— Точно така — кимна Карде. — При това го направиха не само за повдигане на престижа пред хората, но и от чисто военни цели. Преобразуваха цялото вътрешно пространство на корабите — от апаратурата и украсата до тъмносивата боя на корпуса. Оттам дойде и името „Тъмната сила“ въпреки приказките, че било заради оскъдното осветление, нужно за двете хиляди души екипаж. Тъй или иначе, по този начин Старата република бляскаво показа колко ефективни могат да бъдат напълно автоматизираните кораби.