— Нищо подобно — измърмори Мара.
Пое си дълбоко дъх и напрегна всички сили. Знаеше, че това е последната й възможност. Тръбата издрънча приглушено на земята зад похитителя й.
Не можеше да не признае, че е адски добър. Тръбата едва беше докоснала повърхността, когато той се свлече на едно коляно, завъртя се и заля всичко наоколо с обилен прикриващ огън, като търсеше с поглед кой се промъква зад него. За по-малко от секунда откри грешката си и се извъртя обратно, без да престане да стреля.
Но тази секунда беше напълно достатъчна за Мара. Последният му отчаян изстрел летеше към нея, когато тя го застреля право в главата.
Тя застина, дишайки тежко, мускулите й трепереха от напрежение. Огледа се, за да се увери, че никой не приближава да полюбопитства каква е тази пукотевица, прибра оръжието в кобура и коленичи до трупа.
Както и очакваше, не намери почти нищо. В картата му за самоличност, вероятно фалшива, пишеше, че името му е Денгар Рот, в джобовете му откри няколко пълнителя за бластер, нож с виброострие, информационен чип, електронен бележник и малко работен капитал в местната валута и имперски монети. Прибра информационния чип и картата за самоличност в туниката си, остави парите и оръжията и се изправи.
— Ето го и твоето двойно нищо — измърмори тя към трупа. — Наслаждавай му се.
Погледът й се плъзна към парчето предпазна тръба, което беше спасило живота й. Беше права. Проблясъците на Силата, също както и предчувствията, се връщаха. Значи съвсем скоро щяха да започнат и сънищата.
Изруга тихо. Не можеше да направи нищо, ако сънищата се появяха отново, ще, не ще, трябваше да ги понася. За момента имаше други, по-спешни дела, с които да се заеме. Огледа се за последен път и тръгна към къщи.
Завари Карде и Данкин да я чакат. Данкин само дето не сновеше нервно из стаята.
— най-сетне! — извика той, когато тя се появи на задната врата. — Къде по…
— Имаме проблеми — прекъсна го Мара, подаде на Карде картата за самоличност на Денгар Рот и мина край тях към все още неподредената командна зала. Изтегли една кабелна кутия, намери електронен бележник и пъхна вътре чипа.
— Какви проблеми? — попита Карде, застанал зад нея.
— Ловци на глави — отвърна Мара и му подаде електронния бележник. В средата на екрана се появи в рамка снимка на Карде с надпис над нея „20 000“. — Сигурно всички сме вътре — продължи тя. — Или поне тези, за които знае върховният адмирал Траун.
— Значи сега струвам двайсет хиляди — прошепна Карде и набързо разгледа останалите снимки в чипа. — Поласкан съм.
— Само това ли ще кажеш? — настоя Мара. Той я погледна и попита спокойно:
— Какво искаш да чуеш? Че си права, а аз бърках за интереса на Империята към нас ли?
— Не ме интересува кой е крив и кой прав — отвърна сковано тя. — Искам да знам какво ще правим.
Карде погледна отново електронния бележник, едно мускулче на челюстта му леко се опъна.
— Ще направим единственото правилно нещо — каза той. — Ще отстъпим. Данкин, обади се по кодирания канал на Лахтън и му предай да започне да разглобява защитните устройства. След това се свържи с Чин и неговия екип и ги прати да опаковат наново нещата в складовете за екипировка. Ще останеш тук да помогнеш на мен и Мара. Искам, ако е възможно, да излетим от Риши преди полунощ.
— Добре — отвърна Данкин, който вече беше започнал да щрака по клавиатурата на командното табло.
Карде върна на Мара електронния бележник:
— Да се хващаме на работа.
Тя сложи ръка на рамото му и го спря:
— А какво ще стане, когато свършат всичките ни тайни бази?
Той отвърна на погледа й.
— Няма да дадем флотата „Катана“ принудително — снижи той гласа си до шепот. — Нито на Траун, нито на някой друг.
— Може и да ни се наложи — отвърна тя.
Погледът му стана по-твърд:
— Може да решим да го направим — поправи я Карде. — Никога няма да се подчиним на чужда воля. Ясно ли е?
Мара се намръщи, но кимна:
— Да.
— Добре — Карде погледна над рамото й към Данкин, който говореше по предавателя. — Чака ни много работа. Да почваме.
Мара бе готова да се обзаложи, че няма да успеят да съберат отново екипировката си за по-малко от двайсет и четири часа. За нейна изненада екипът събра всичко и се приготви за излитане в един часа след полунощ местно време. Час по-късно, след като се разделиха с доста щедри подкупи за официалните власти на космодрума, напуснаха Риши и се прехвърлиха в хиперпространството.
по-късно същата вечер, докато „Волният Карде“ се носеше в пъстротата на хиперпространството, сънищата й започнаха отново.