— Прав сте, сър — кимна Пелаеон, потискайки въздишката си.
Това беше още една проява на обърканата подмолна игра, с която така и не успя да свикне. Само се надяваше върховният адмирал да е прав за крайния резултат. Би бил истински провал, ако накрая не извлекат някаква реална полза след брилянтната банкова операция, осъществена от разузнаването.
— Доверете ми се, капитане — каза Траун в отговор на неизречените му тревоги. — Смея да кажа, че всъщност прахосването на политически усилия вече започна. Най- близките поддръжници на Акбар едва ли биха напуснали Корускант в този момент, освен ако отчаяно не потърсят доказателства, които да го оневинят. Пелаеон го погледна изненадано:
— Да не искате да кажете, че Соло и Органа Соло са тръгнали за системата Паланхи?
— Само Соло, мисля — уточни замислен Траун. — Струва ми се, че Органа Соло и уукито продължават да търсят подходящо място да се скрият от нашите ногри. Но Соло със сигурност ще отиде на Паланхи, убеден от електронната измама на нашето разузнаване, че следата води натам. Затова „Мъртвешка глава“ пое същия курс.
— Разбирам — измърмори капитанът. Беше забелязал тази заповед в списъка на предстоящите за деня дейности и се бе зачудил защо Траун изважда от служба един от най-добрите им звездни разрушители. — Надявам се, че ще се справи с поставената му задача. Соло и Скайуокър вече на няколко пъти показаха, че е доста трудно да бъдат заловени.
— Не ми се вярва Скайуокър да отиде на Паланхи — кисело каза върховният адмирал. — Нашият ценен майстор джедай явно най-накрая го е повикал по правилния начин. Скайуокър е решил да иде на Джомарк.
Пелаеон го зяпна изненадан.
— Сигурен ли сте, адмирале? Не видях такова съобщение в докладите на разузнаването.
— Информацията не е от разузнаването — отвърна Траун. — Дойде от източника Делта.
— Аха — кимна капитанът и на свой ред се намръщи. Разузнавателният отдел на „Химера“ от месеци го притискаше да открие истинската самоличност на източника Делта, който осигуряваше на върховния адмирал толкова ясна и точна информация от самото сърце на императорския дворец. До този момент Траун бе казал единствено че Делта се е внедрил здраво и че получената от него информация трябва да се смята за абсолютно достоверна.
От разузнаването не бяха успели да установят дали Делта е човек, робот или някаква странна записваща система, която някак успява да се измъкне от всекидневните претърсвания на силите за сигурност на бунтовниците в императорския дворец. Това ги вбесяваше до безкрайност, а и самият Пелаеон трябваше да признае, че не му харесва това, че го държат в неведение по този въпрос. Но лично Траун беше завербувал Делта и вековният неписан протокол в тези дела му даваше правото да запази в тайна името на източника си.
— Сигурен съм, че Кбаот ще бъде доволен да го научи — каза той. — Предполагам, ще искате лично да му съобщите новината.
Капитанът си мислеше, че е успял да запази в тайна раздразнението си от Кбаот. Но явно не беше сполучил да го прикрие.
— Все още сте ядосан за случилото се в Таанаб — каза Траун и се обърна да погледне към битката навън. Това не беше въпрос.
— Да, сър — отвърна сковано Пелаеон. — Отново прегледах записите и има само едно възможно обяснение. Кбаот съзнателно промени бойния план, който му беше даден от капитан Абан, и дори стигна дотам да не изпълни дадените му заповеди. Не ме интересува кой е Кбаот, нито дали се е чувствал упълномощен да действа на своя глава или не. Действията му граничат с бунт.
— Така е — съгласи се спокойно Траун. — Да го сваля ли от имперска служба, или само да го понижа в ранг?
Пелаеон го погледна обиден:
— Говоря сериозно, адмирале.
— Аз също, капитане — отвърна Траун с внезапна студенина в гласа. — Много добре знаете какъв е залогът в играта. Трябва да използваме всички оръжия, които имаме на разположение, за да победим бунтовниците. Способността на Кбаот да повишава бойната ефективност и координацията между нашите части е едно от тези оръжия и ако той не може да спазва военната дисциплина и устава на флотата, тогава трябва да снижим правилата за него.
— А какво ще стане, когато снижим правилата толкова много, че те се обърнат срещу нас? — настоя Пелаеон. — На Таанаб той пренебрегна пряка заповед, втория път ще пренебрегне две. А после три, четири, докато не реши да прави онова, което му харесва. Накрая дори ще се изправи срещу Империята. Какво би могло да го спре?