— Нужно ни е много повече, капитане — каза Траун и леко изви врат, за да наблюдава завръщането на изтребителите. — Някаква информация за Талон Карде?
— Нищо повече от онзи намек за Риши — отвърна Пелаеон и отвори нужния документ, за да провери последните данни. — Ловецът на глави е бил убит няколко часа след като се свърза с нас.
— Засилете натиска — заповяда Траун. — Карде разполага с всякаква информация за ставащото в галактиката. Ако някъде има неизползвани бойни кораби, ще знае къде са.
Според Пелаеон вероятността един обикновен контрабандист, дори и с връзките на Карде, да разполага с повече информация от огромната мрежа на имперското разузнаване беше много малка. Но пък той беше отхвърлил като немислима и възможността Карде да крие Скайуокър в базата си в Миркр. Изглежда, контрабандистът беше извор на изненади.
— Издирват го страшно много хора — каза капитанът. — Рано или късно някой ще го открие.
— Добре — върховният адмирал плъзна поглед през мостика. — Междувременно всички части ще продължат планираните нападения над бунтовническата територия — блестящият му поглед се спря върху Пелаеон. — И ще се оглеждат зорко за „Хилядолетен сокол“ и „Дамата на късмета“. След като подготвим ногрите за тяхната задача, искам плячката им да ги чака.
Кбаот се събуди внезапно. Мрачните му сънища бяха прекъснати от изненадващото усещане, че някой се приближава.
За момент остана неподвижен, разстланата върху гърдите му дълга бяла брада леко се надигаше, когато си поемаше въздух. Присегна се със Силата, за да проследи пътя от Върховния замък до няколкото села в подножието на планината. Беше му трудно да се съсредоточи, много трудно, но с инатлива строгост пренебрегна болката от умората и продължи търсенето. Там! Не, ето го! Сам мъж с крашиански плъзгач се катереше по стръмния участък от пътя. най-вероятно беше пратеник, който идваше да му донесе новини от селото. Сигурно някаква глупост, която новият господар трябва да узнае.
Господар! Думата отекна в главата му и възпламени вихър от объркани мисли и чувства. Имперските офицери, които го молеха да им помогне в битките, го наричаха майстор. Също като жителите на Уейланд, чийто живот той беше управлявал, преди върховният адмирал Траун да го прилъже тук с обещанието да му доведе нов джедай за ученик.
Поданиците му на Уейланд вярваха, че той е техният господар. Хората тук на Джомарк още не бяха съвсем сигурни как да го приемат. Имперските офицери изобщо не криеха съмнението си.
Кбаот сви презрително устни. Не, слугите на Империята със сигурност не влагаха никакъв смисъл в обръщението „майстор“. Те го караха да участва в сраженията, неверието им го принуждаваше да прави неща, които не беше вършил от години. И въпреки че беше успял да постигне невъзможното, те все още се държаха леко презрително към него. като прикриваха истинското си отношение зад йосаламирите и създадените от тях в Силата странни празнини.
Но той знаеше. Бе видял озадачените погледи на офицерите и кратките приглушени разговори между тях. Усещаше силното недоволство на екипажа, който безропотно бе приел адмиралската заповед Кбаот да се грижи за повишаване на бойните умения, като очевидно на имперските военни не им допадаше дори мисълта за подобно нещо. Бе видял капитан Абан, седнал в командното кресло на „Войнствен“, да крещи и да го хули дори когато го наричаше майстор, плюейки от яд и безсилен гняв, докато Кбаот спокойно унищожаваше бунтовническия кораб, дръзнал да им се противопостави.
Пратеникът вече доближаваше портата на Върховния замък. Кбаот се присегна със Силата, вдигна робата си и се измъкна от леглото. Изправи се и леко залитна. Виеше му се свят. Да, беше му доста трудно да поеме контрола над екипажа на турболазерните оръдия на „Войнствен“ за няколкото секунди, които му бяха нужни, за да унищожи бунтовническия кораб. Това бе много над предишните му постижения в съсредоточаването и контрола над чужди съзнания и сегашното главоболие представляваше цената на това натоварване.
Завърза колана на робата и потъна в мисли за миналото. Да, наистина му струваше огромни усилия. И все пак усещането беше по особен начин опияняващо. На Уейланд той беше управлявал цял град, с по-голямо население от сгушените под Върховния замък селца. Но там отдавна не бе нужно да налага волята си със сила. Хората и псаданийците бяха приели властта му от самото начало, а дори минеришите, които се подчиняваха на правилата му само когато им харесваха, накрая се бяха принудили да изпълняват безропотно всяка негова заповед. Скоро същия урок щяха да научат и имперските офицери, както и хората на Джомарк.