Зад гърба му прозвуча нечовешко ръмжене. Обърна се, ръката му инстинктивно се присегна към лазерния меч на колана. Чу се звук от трошене на стол, към ръмженето се прибави изненадано възклицание. Посред обръч от неподвижни клиенти на пет метра от него над една маса се гледаха свирепо барабелианец и родианец. И двамата стискаха в ръце бластери.
— Приберете бластерите! — извика роботът сервитьор, размаха ръце, за да подчертае думите си, и се затъркаля към мястото на. сблъсъка.
За част от секундата барабелианецът отклони дулото на оръжието си и из залата се разхвърчаха парчета от дроида, а пришълецът мигновено насочи оластера към родианеца, преди той да успее да помръдне.
— Ей! — извика възмутено съдържателят. — Това ще ти струва…
— Млъкни — изръмжа барабелианецът. — Ей тоя ще ти плати. След като ми даде парите.
Родианецът се изпъна в целия си ръст, но все пак му остана повече от половин метър, за да достигне противника си, и каза нещо на непознат за Люк език.
— Лъжеш! — изрева барабелианецът. — Знам, че ще ме измамиш.
Родианецът каза още нещо.
— Не ти ли харесва? — отвърна барабелианецът надменно. — Но ще го направиш. Ще извикам джедая да отсъди.
Очите на всички посетители бяха вперени в схватката, но сега в почти безупречен синхрон се обърнаха към Люк.
— Какво!? — попита предпазливо той.
— Иска ти да решиш спора — отвърна съдържателят с очевидно облекчение в гласа.
Облекчение, каквото Люк изобщо не изпитваше.
— Аз ли?!
Мъжът го изгледа озадачено.
— Нали ти си рицарят джедай Люк Скайуокър? — попита той и кимна към лазерния меч в ръката му.
— Да — призна Люк.
— Е, какъв е проблемът тогава? — заключи съдържателят и махна с ръка към спорещите.
Само че Люк, джедай или не, не притежаваше никаква власт тук. Отвори уста, за да го каже, и погледна съдържателя по-внимателно в очите. Обърна се бавно и преглътна неизречените обяснения. Не беше само съдържателят, всички посетители го гледаха със същото изражение. Изражение на доверие и очакване. Вяра в отсъждането на един джедай.
Люк си пое дъх, заповяда строго на лудо тупкащото си сърце да се успокои и тръгна през тълпата към двамата противници. Бен Кеноби му показа Силата, Йода го научи как да я използва за самоконтрол и самоотбрана, но никой не му беше говорил как да посредничи в спорове.
— Добре — каза той и се изправи до масата. — Първо свалете оръжието — и двамата.
— Кой ще е първи? — попита настойчиво барабелианецът. — Родианецът има предимство, ако аз сваля бластера, той ще ме застреля.
Определено не започваше добре. Люк потисна напиращата в гърлото му въздишка, извади лазерния меч и го вдигна така, че блестящото зелено острие застана между двата срещуположни бластера.
— Никой няма да стреля — каза спокойно той. — Приберете ги.
Барабелианецът мълчаливо се подчини, родианецът след кратко колебание последва примера му.
— Кажете сега за какво спорите — подкани ги Люк, свали лазерния меч, но продължи да го държи в ръка.
— Той ме нае да му свърша една работа — започна барабелианецът и насочи покрития си с рогово вещество пръст към противника си. — Свърших каквото се уговорихме, а той не ми плати.
Родианецът изръмжа възмутено.
— Чакай малко, ще чуем и теб — прекъсна го Люк, чудейки се как ще се справи със следващата част от кръстосания разпит. — Каква беше работата, за която те нае?
— Искаше да му доставя животински гнезда — отвърна барабелианецът. — Животните пречат на малките кораби, подяждат корпуса. Направих каквото искаше. Той изгори гнездата и прибра парите. А на мен иска да плати с пари, дето не са добри — пришълецът махна с ръка към разпиляната купчина златни монети.
Люк взе една. Беше малка, триъгълна, в средата с преплетени линии, а във всеки ъгъл с гравирана цифра 100.
— Някой виждал ли е такива пари? — извика той и вдигна ръка.
— Това са новите монети на Империята — отвърна с едва прикрито отвращение облечен в скъпи дрехи мъж. — Приемат ги само на контролираните от Империята планети и станции.
Люк се намръщи. Още едно напомняне, макар и напълно излишно, че войната за контрол над галактиката далеч не е приключила — Ти каза ли му предварително, че ще му платиш в такива пари? — обърна се джедаят към родианеца.
Той отговори на своя си език. Люк плъзна поглед по посетителите наоколо. Чудеше се дали, ако помоли някой от тях да му преведе, ще изгуби почитта, на която се радваше до този момент.
— Разправя, че така му били платили на него — долетя познат глас. Люк се обърна и видя Ландо да си проправя път през тълпата. — Казва, че не искал да ги вземе, но нямал избор.