Сена се усмихна леко, но това не беше проява на хумор, а на разбиране. Хан разбра, че сблъсъкът е изпитание не само за него, а и за Брейлия. И доколкото можеше да съди по изражението на Сена, ботанецът току-що се бе провалил.
— Ще имам предвид съвета ви — каза сухо тя.
Чу се приглушено пиукане, сивокосата жена извади предавател и заговори тихо. Постоя мълчаливо известно време, каза няколко думи и погледна към Сена:
— Постовете докладват, че към нас се приближава един мъж — докладва тя. — Среден на ръст с тъмнокестенява коса, облечен в черно — погледна за миг към Брейлия и допълни: — Носи нещо като лазерен меч.
Сена също се обърна към ботанеца:
— Вярвам, че това слага край на спора. Иренес, предайте на някой от постовете да го пресрещне и да го помоли да дойде тук. Нека това да е молба, а не заповед. После върнете оръжието и останалите вещи на капитан Соло — тя се обърна към Хан, кимна сериозно и му подаде картата за самоличност: — Приемете извиненията ми, капитане. Разбирате, че трябва да бъдем изключително предпазливи. Особено при такива съвпадения — махна тя към външната стена на града.
Хан озадачено проследи жеста й и изведнъж се сети — Сена говореше за сирените, които все още виеха навън.
— Няма нищо — увери я той. — А защо вият сирените?
— Сигнализират за нападение на имперската флота — каза Иренес и му подаде бластера и предавателя.
Соло изтръпна:
— Нападение?!
— Нищо сериозно — отвърна Сена. — Идват през няколко месеца и вземат част от рафинираните биомолекули, които са складирани за износ. Градският съвет се е споразумял с Империята за това като прикрита форма за плащане на данък. Не се безпокойте, никога не влизат по- навътре от космодрума.
— Да, но тоя път може и да променят обичайния си маршрут — изръмжа Хан и включи предавателя. Очакваше да се опитат да го спрат, но никой не помръдна. — Люк?
— Чувам те, Хан — долетя гласът на джедая. — Мъжът, който ме придружава, каза, че ме води при теб. Добре ли си?
— Стана малко недоразумение. Идвай по-бързо тук, имаме си компания — Хан прекъсна връзката и видя, че Сена и Иренес си говорят тихо встрани. — Ако толкова държите да останете в тайна от Империята, както твърдеше Брейлия, най-добре е да се скриете някъде — посъветва ги той.
— Маршрутът ни за бягство е готов — увери го Сена, а Иренес излезе от стаята. — Въпросът е какво да правим с вас и приятеля ви.
— Не можете да ги оставите да си отидат просто така — за пореден път настоя Брейлия. — Много добре знаете, че ако Новата република научи за вас…
— Вече съобщихме за случилото се на командира — прекъсна го Сена. — Той ще реши какво да правим.
— Но…
— Достатъчно, помощник — сряза го тя отново изненадващо твърдо. — Присъединете се към останалите в малката шахта. Ще пътувате с моя кораб.
Брейлия хвърли последен поглед към Соло и мълчаливо излезе.
— А кой е вашият командир? — попита Хан.
— Не мога да ви кажа — Сена го изгледа изпитателно. — Но не се тревожете. Независимо от твърденията на Брейлия ние не сме врагове на Новата република. Поне засега.
— Аха — измърмори той. — Великолепно.
От преддверието се чу шум от стъпки. Няколко секунди по-късно в стаята влезе Люк, придружен от двама млади мъже с бластери в кобурите.
— Здравей, Хан — кимна Люк на приятеля си и хвърли бърз поглед към Сена. — Как си?
— Нищо ми няма — увери го Хан. — Както вече казах, малко недоразумение. Тази дама, Сена…
Той замълча очаквателно, но тя каза:
— Нека засега остане само Сена.
— Аха — измърмори Хан. Явно тя не си казваше лесно фамилията. — Та Сена си мислеше, че съм шпионин на Империята. И като заговорихме за това…
— Знам — прекъсна го Люк. — Ландо отиде да види дали може да изтрие данните ни в списъка на пристигналите кораби.
— Няма да успее — поклати глава Хан. — Времето няма да му стигне. А те не може да не погледнат в списъка.
Люк кимна в знак на съгласие.
— Тогава най-добре е да отидем там.
— Освен ако не предпочетете да дойдете с нас — предложи Сена. — На кораба ни има достатъчно място и така е скрит, че имперската флота никога няма да го намери.
— Благодаря, но едва ли ще приемем поканата — отвърна Хан. Не искаше да тръгва с тези хора, преди да бе научил нещо повече за тях. Например на чия страна са във войната. — Ландо няма да изостави кораба си.
— А и аз трябва да си прибера дроида — добави Люк. Иренес отново влезе в стаята и се изправи пред Сена:
— Всички тръгнаха надолу, корабът е готов. Свързах се с командира — каза тя и подаде на високата жена електронен бележник.